Това предполагам, че разкрива пристрастията на авторката, както това пък че на тази част от текста си обърнал внимание вероятно разкрива твоите.
Но какво ще кажеш за това:
Та, в Южна Корея има много развита демокрация, с много партии в системата, но основните играчи са две от тях - Консервативната .... (от която е импийчнатия президент Yoon Suk Yeol) и Демократичната, която владее мнозинството в Парламента. И едната от тези двете е толкова лява, че шефовете и с трепет висят по цели месеци на сгледа около Джонгнанхай, или прилежащи политически центрове в КНР, и ако им се даде възможност и в Пхенян ще увиснат така с умиление пред другаря Ким, ама все пак там пазят приличие. Си през трите си мандата оцени подобаващо влеченията на Демократичната партия към Китай и доста ловко се възползваше да инфилтрира в корейският политически живот всеки път, когато демократите бяха в мнозинство. До степен, че отвориха в университет в Южна Корея специален център за изучаване тезисите на другаря Си, с рецитали, песнички и библиотека към него. И тоз център си работи и до ден днешен, за разлика от факта, че в КНР вече смотаха съчиненията на Си по шкафове и горни рафтове и вече ги подготвят за рециклиране, ... ама не и в Южна Корея. Та то да беше само със съчиненията на Си, ами Пекин беше обърнал Южна Корея на гара разпределителна да върти търговийка със санкционирани за Китай чипове, разузнавателна информация и търговски тайни. И това все като вземат демократите мнозинство. От своя страна консерваторите винаги са работили тясно с Белия дом, Япония, и анти-китайските съюзници, полагали са грижи за сигурността в района от непрестанните китайски амбиции, и най-вече са се противопоставяли на притежателката на атомно оръжие северна съседка - царството на цар Ким

Надолу в коментарите имаше много въпроси и дискусии, като една от тях разкри че Северна Корея е историческият център на цивилизацията им, там са били културните и политическите основи на държавността им и самите корейци с голям труд опитват да се еманципират от тази представа. Без да са успели да го постигнат на 100%. Така че Ким съвсем не на шега се възприема за император на цяла Корея и това дава двусмислен нюанс в политическия живот на самата Южна Корея... Да, те виждат че е карикатура, но културата и традицията изискват своето...
Много интересно.

Нещата се заплитат двойно с репортажите от Китай, където столът на Си се клати и накрая - тройно когато в цялата каша се насложи подобната в Тайван.

Мамата си трака, голям кеф. Препоръчвам стената на тази Галена като роман от Джордж Мартин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите