|
Викам си, да разгледаме малко съвременната политика под лингвистична лупа
Това по повод на оняденшното предаване „Още от деня“ на П. Златарева, по-точно разговорът на водещата с бившия министър на външните работи и дипломат Любомир Кючуков. Не помня що за министър беше и кога точно, нито като политик нещо по-отчетливо си спомням, но сега го откривам като „човек с езиков или литературен усет за политиката“. :-))
Оставям настрани политическия смисъл на коментара му и се фокусирам върху 3 качествени неологизма, които той използва оная вечер в рамките само на някакви си десетината минути.
Сред тях особено изпъква „холивудизиране на международните отношения“ – израз, който той сам определя като негов неологизъм. И наистина, като потърсих дали няма да излезе някъде, отникъде другаде не излезе. Освен за него - холивудизирането, Кючуков говори още и за „политически водевил“, което не звучи като нов израз, но много добре се връзва с „холивудизирането“:-). Използва и „уестърн“ като метафора, свързана с характерa на съвременните войни, от която пък аз се осмелих тутакси да образувам неологичния израз „въздушен уестърн с дронове“.:-)) Всеки от тези термини, ако не друго, отразява езиковата находчивост на господинА министъра в оставка, както и начина, по който възприема и представя глобалната политика.
Що се отнася до значението на неологизмите, „холивудизиране на международните отношения“ например, се отнася до възприемане на политиката като спектакъл. Става дума за онази част от международните отношения, в която сериозността отстъпва пред зрелищността, аргументите – пред емоционалните жестове, а стратегическата мисъл – пред медиАТА и имиджа. Политиците се държат като актьори, сцената е световна, а публиката – глобалната общественост, захранвана чрез 24-часовите новинарски канали и социалните мрежи.
Не е трудно за никого да асоциира горното описание на "холивудизирането" с главния герой - протогониста Тръмп, чието политическо поведение наподобява телевизионно шоу. Но не е само той, цяло поколение политици и случайно попаднали в политиката у нас и в Европа използват същия модел - залагат на емоционални „скечове“ , персонализация на политическите конфликти и дори нарочно скандализиране на противниците. И в този смисъл, „холивудизацията“ е форма на профанизация на политиката – загуба на нейното съдържание за сметка на формата.
Ако "холивудизирането" е начинът, по който политиката става кино, то "политическият водевил" е жанрът, който тя избира най-често. Водевилът като жанр е лековата, често абсурдна фарсова комедия на ситуациите и недоразуменията. В политически контекст това означава спектакли, изградени върху взаимни обвинения, импровизации, неочаквани развои, разигравания на "драми", които прикриват липсата на реални решения. Подобен политически водевил се наблюдава в ситуации като импийчмънт процедурите срещу Тръмп, променливата риторика на Брекзит, или реакциите на някои правителства по време на пандемията и военни конфликти. А пък у нас сме се нагледали на политически водевили катадневно.
Политическият водевил има свои звезди. Те майсторски владеят изкуството да казват едно, да мислят друго и да правят трето. Те могат да бъдат войнствени сутрин и миролюбиви вечер в зависимост от аудиторията и/или настроението на фондовите пазари, да хвърлят оставки, да заплашват с кмпромати или да се правят на умрели лисици, според случая. Това да ви напомня някои родни шоумени или „драмамени“(неологизъм)!?
Политическият водевил никога не свършва. Няма падане на завесата, няма аплодисменти и връщане у дома. Представлението продължава 24/7, а публиката - ние, простосмъртните граждани-зрители сме принудени да го гледаме, дори и да сменяме каналите.
А сега ни връхлетя и най-новият жанр в „киното на военните действия“ - "въздушният уестърн с дронове". Ако довчера каубоите решаваха спорове с колтове на главната улица, днес операторите ги решават с джойстици пред монитори, намиращи се на хиляди километри от бойното поле. „Въздушният уестърн с дронове“ описва новата природа на войната – дистанцирана, технологизирана и лишена от двубой лице в лице.
Но в същото време – подчинена на старите наративи: добрият срещу лошия, шерифът срещу бандита, бързият стрелец срещу подмолния враг. Уестърнът е митология на правото на силния – и този мит продължава да се възпроизвежда в начина, по който великите сили действат на терен (или по-точно – над терен).
В класическия уестърн имаше дуел на слънчевия залез - двама мъже един срещу друг, ръка на оръжието, очи в очи. В съвременния "въздушен уестърн" дуелът става дистанционен. Никой не вижда бялото на очите на противника, нито може да издебне подходящия момент да извади колта и да просне с един изтрел между очите противника. Няма драматична музика в момента на изстрела. Само екран, джойстик и... статистика.
Романтиката на Дивия Запад се замества с техничната прецизност на Дивото Небе. Вместо коне - дронове. Вместо револвери - ракети. Вместо "бързо изтегляне и изстрел!" - "Натиснете тук за изстрел!".
Най-ироничното в цялата тази история е, че докато уестърните прославяха индивидуалната храброст и лично мъжество, дроновите войни се превръщат в нещо като видео игри с истински последици. Героят на съвременния дронов уестърн може да взриви света на цял един народ, да се върне у дома за вечеря и да не си изцапа дори ръкавите и крачолите, камо ли ръцете и обувките.
В духа на горните неологизми, можем да предложим още купчина подобни:
Инстаграмокрация – власт, зависима от визуалния имидж и популярността в социалните мрежи, особено Инстаграм.
Геополитически тик-токизъм – тенденцията за опростяване на сложни международни конфликти до кратки, емоционални и често манипулативни клипове.
Мемо(е)крация – управление чрез мемета и символи, където реалните политически аргументи отстъпват на иронични, но въздействащи образи.
Дронокрация – форма на водене на война и налагане на влияние чрез дронове и безпилотни технологии.
Дипломатическа нетфликсация – тенденцията за превръщане на международните конфликти в драматични сериали с ясно разграничени "епизоди" и сюжетни обрати
Селфи дипломация - Дипломатическото изкуство да изглеждаш приятелски настроен в общата снимка, докато едновременно с това планираш санкции срещу този до теб.
Стрийм революции - Революции, които се случват основно в социалните мрежи. Характеризират се с много хаштагове, малко действия и огромен брой "експерти" в коментарите.
Zoom дипломация - Изкуството да водиш световна политика в пижама, стига камерата да показва само горната ти половина.
"Influencer политика" - Политическа система, в която броят последователи в Instagram е по-важен от броя гласове на изборите.
Аз пиша все по-рядко, но затова пък обилно. Поздрав за тези, които имАха търпението да стигнат до края.
Редактирано от MilaO6 на 27.06.25 23:00.
|
Политически неологизми
