Светът трябва да се промени тотално, това има.
Каквито и салтоморталета да правят така наречените евроатлантици природата/породата на хората на Изток и на Запад е различна.
И аз не, че харесвам източната природа/порода по някакъв специален начин, аз съм такъв. И нашите мили заплеси по „цивилизацията“ не са нищо друго, освен празни глави, съжалявам.
Източният свят може да се обедини около Русия, около Китай едва ли, около България съвсем.
Още повече, че характера на руската политика никога не е бил имперски, а в дух на сътрудничество.

Инак социализма е друга бира. Но трябва и за нея да се мисли, ако искаме нормален живот.
Та едното не пречи на другото.

Ако не беше пак цъфналата буржоазна демокрация в България, никога нямаше истински да разберем голямата стойност на реалния, източноевропейски социализъм.
Сега понеже така наречените демократи не знаят какво да кажат, а то няма и какво, мелят само за социализма, и то само глупости.
Въпросите са много, но никак не са сложни.
Само се замисли за прословутия дефицит по време на социализма и дефицита на череши сега. Защото пазарът е залят с череши, но дефицит има след като цената е 20 лева килото.
И въобще щом работите са опрели до платеното кречетало Красен Станчев за пазарната икономика, може да си представиш какъв „Институт“ е самата пазарна икономика.

Инак тук се занимаваме само със западната пропаганда, историческата западна пропаганда и настоящата. Като гледам колко са ошашавени по тази линия милите съклубари, въпросът ти излиза съвсем реален. Те не могат да се оправят с една Русия, а пък какво остава за социализма.

Иначе могъщият западен свят не може и копче да каже на една уж пиклива и нещастна Северна Корея. Въпросът за цената на копчето е важен, разбира се, но …