Сред недостатъците беше и това че социалното равенство в нашия социалистически строй се изкривяваше силно заради еднопартийната система и в реалността имахме апартейд вместо равенство. Партийците регламентирано получаваха възможности, каквито непартийците нямаха.
В средите на непартийните социалното на социализма се виждаше преди всичко в уравновиловката при което кадърни и некадърни получаваха еднакво заплащане и възможности.

Реално социализъм успя да постигне Норвегия, където държавата планира и изцяло се грижи за социалната политика, докато бизнесът има цялата пазарна свобода каквато имат всички капиталистически държави и би трябвало да са в страхотна кондиция, като си има предвид драконовските (прогресивни) данъци, които плащат.

Нашата НРБ, за да има за всички, преразпределяше от печеливши към губещи предприятия, а сега Норвегия преразпределя чрез фонд в който се трупат единствено печалби(от нефт предимно) към целеви групи в обществото. Губещите фирми загиват, така както би трябвало - лесно, бързо, без бюрокрация и с минимум драма.
И тъй като държавното планиране е на висотата на която беше и нашето без капка ирония, но прицелено в социалната сфера, то резултатите са налице. Там, поне материално, нищо не липсва и на най-пропадналия наркоман, без обаче това да лишава съвестния работник от перспектива, инициатива или чисто капиталистическо богатство.
Планирането на въпросното равенство не спира с мързеливите, пристрастените или инвалидите, а силно застъпва и семейните с малки деца, жените, обратните, и всякакви маргинали. Което е важна част от същината на социализма- всички трябва да имат шанс да са управляващи (включително на бизнес).
Обхваща и възможността за работа - безработицата е само по желание(В НРБ нямаше право на такова желание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите