Нямаме избор, освен да сме за еврото

няма да успеят с еврото в България



Еврото никога не е печелило референдум

Еврото никога не е печелило референдум
„Референдум за еврото“ е тема табу в Брюксел
28 Април 2025, Понеделник, 18:00 ч.
Автор: Божидар БОЖКОВ

Това е причината ЕС и властта в София да го налагат с диктат в България

Макар и въведена в наглед демократична среда, единната европейска валута е на практика сред най-диктаторските инструменти за доминиране на либерал- глобалистката бюрокрация в Европейския съюз. Навсякъде еврото бе наложено без допитване до населението, без широк обществен дебат, без съобразяване с настроенията на хората. Там, където върхушката в Брюксел - по недоглеждане, разсеяност или подценяване на обстановката „на терен“, все пак допусна референдуми „за“ или „против“, общата валута се провали с гръм и трясък.

Така бе преди 25 години в Дания, три години по-късно в Швеция и през 2015 г. в Гърция. Ако към тях добавим и случайно промъкналите се през иглените цензурни пролуки на Брюксел допитвания за съществуването на самия Европейски съюз - за т. нар. му конституция през 2005 г. във Франция и Нидерландия, също загубени категорично, можем да отчетем, че еврото е било отхвърлено и в тези две държави.


Това е причината либерал-глобалистите в Брюксел и техните послушници по места да се боят като дявол от тамян от всяко споменаване на толкова опасния за ушите им израз „референдум за еврото“. Такъв не се проведе никъде повече. Нито в Словения, вкарана в еврозоната през 2007, нито в Кипър и Малта през 2008, или пък Словакия през 2009. Допитвания нямаше и в Естония, която бе присъединена през 2014, Латвия - 2015, Литва - 2016. Никой не се поинтересува какво мислят и хърватите през 2022-ра. Година по-късно коалицията от либерал-глобалисти в Брюксел и политически елит в Загреб просто решиха, че знаят по-добре от четиримилионното население, че най- правилно за него е да се унищожи националната валута куна.

Безличната, наднационална и далечна от проблемите на обикновените хора бюрокрация в Брюксел е наясно, че няма как да бъде симпатична и желана. Затова и разгръщането на съюза до днешните му юрски размери се случи зад гърба на обществените маси в Европа. Никой никога не ги попита искат ли по-хлабавата икономическа организация ЕИО (Европейска икономическа общност) да се разшири до политическата ламя ЕС: Централно правителство, което се меси във всеки аспект от съществуването на държавите - от капачките на бутилки, през купуването на влакове, до енергийните мощности.


Така изглежда Договорът от Маастрихт, с който хлабавата Европейска
икономическа общност бе засилена към Европейски съединени щати. Дания го
отхвърли на референдум. Останалите европейски народи дори не са го чели. Техните
правителства не сметнаха за нужно да ги питат искат ли го.
ЕС по принцип мрази референдумите. Защото винаги ги губи. През 1992 г., когато беше предложено подписването на Договора от Маастрихт, създаващ основите на бъдещата мега държава Европейски съединени щати, датчаните успяха да си издействат референдум и казаха „не“. В ЕС решенията се взимат с единодушие, но датското „не“ не попречи на либерал-глобалистите в Брюксел да продължат по пътя, който сами си бяха наумили. На Дания бяха обещани някакви козметични отстъпки - право да не участва в общата отбранителна политика. Същото се повтори и през 2008 година в Ирландия. Местното население отхвърли Лисабонския договор. Отговорът на Брюксел? Референдуми до дупка, докато се уморят и кажат „да“. Е, казаха през 2006.



Датчани, които не искат да се унищожава кроната, показват през 2000
година как трябва да се гласува.
Но да се върнем към неволите на любимата на евробюрокрацията и нейния подчинен елит по места обща валута. Референдумът в Дания бе на 28 септември 2000 г. С рекордна избирателна активност от 87,6%, 53,2% от гласувалите отхвърлиха унищожаването на датската крона. Правителството и основните политически партии, които брюкселската бюрокрация вече бе успяла да подчини, налагаха арогантно чуждата валута. Медиите бяха залети с реклами колко лачена и хубава е и какви потоци от мед и масло ще се изсипят върху Дания, ако се откаже от финансовия си суверенитет - същите, които се въртят в момента денонощно и в българския ефир. Но точно суверенитетът бе невралгичната точка, която обърна гласуването.

На 14 септември 2003 г. отново рекордни 82,6% от шведите отидоха до урните, за да кажат с 55,9% не на затриването на местната крона. Медии и политически елит буквално лазеха по нервите на обикновените хора. Най-арогантна в тази кампания по налагане на еврото бе външната министърка Анна Линд. Нещата стигнаха до такива френетични нива, че в напрегнатата обстановка самата Линд стана жертва на собствените си вярвания. Тя бе заклана в супермаркет. Местните власти се опитваха дълго време да разграничават трагедията от референдума. Те настояваха, че убиецът е луд сръбски имигрант, който просто така в несвяст си обикалял по магазините, за да коли случайни хора. Доста по-късно, когато интересът към убийството стихна и бе четена присъда, се разбра, че убиецът е с шведски паспорт и не е луд. Лудите не ги съдят. Пращат ги в лудница. А този получи доживотен затвор.


Либерал-глобалистите в Швеция създадоха толкова нервна и френетична
среда около референдума за еврото, че това коства живота на най-гласовитата сред
тях - външната министърка Анна Линд.
Преди десетина години се оказа, че политическият елит на Гърция, след като е вкарал насила страната в еврозоната, систематично е лъгал за финансовото и икономическо състояние. Бюджетите са били фалшифицирани, за да изглеждат напудрени. На практика се е крадяло като за последно, а дупките са се запушвали със заеми безкрай. Звучи сякаш познато...

Кризата бе от такова естество, че разклати цялата двупартийна политическа система на страната. Мастодонтите ПАСОК и „Нова демокрация“, разменяли си безгрижно властта в последните 40 години, бяха пред разпад. ПАСОК всъщност изчезна от политическата сцена. Появи се напълно нова революционна левица - Сириза, и бързо спечели изборите. През 2015 г. международните кредитори поставиха унищожителни условия пред Сириза за изплащане на дълговете. Единственият начин да намали бремето бе да девалвира националната валута. Ако имаше обаче такава...

Сириза поиска от населението мандат да приеме или отхвърли предложените мерки, което бе на практика референдум „за“ или „против“ връщането на драхмата. С 61% от гласовете гражданите отхвърлиха предложените мерки и приветстваха възстановяването на националната парична единица. Но историята показва, че дори от Съветския съюз може се все някога да се отскубнеш, не и от еврозоната. Конституцията на СССР предвиждаше, макар и само на книга, правото на отделяне. Правилата за присъединяване към еврозоната не предполагат регламент за напускането ѝ.

Тогавашният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, най-гласовит критик на еврото, заяви, че единната валута е създала икономически дисбаланси и допълнително е подсилило икономическата и финансова криза в страната. „Еврото е проектирано по начин, който обслужва интересите на по-силните икономики в ЕС за сметка на по- слабите“, каза той. След което просто го изгониха от правителството. Брюксел не позволи на Гърция да си връща драхмата. Властите в Атина клекнаха и изпълниха плана на международните кредитори до последната запетая.


Янис Варуфакис гласува срещу плана на кредиторите, което на практика
бе и допитване за връщане на драхмата като национална валута. Световният
либерал-глобализъм обаче не зачете референдума.
Макар и никога да не им е давала думата, Франция все пак чу мнението на обикновените хора за еврото. Настроенията станаха видими по време на протестите на „Жълтите жилетки" (2018–2020 г.). Движението, започнало като реакция срещу повишаването на цените на горивата, прерасна в мащабен бунт срещу социалната несправедливост и икономическата политика. Сред основните искания на демонстрантите в тяхната харта бе и провеждането на референдум за излизане на Франция от еврозоната.

Всичко това потвърждава, че недоверието към еврото е широко разпространено и има дълбоки социално-икономически корени, далеч надхвърлящи клишетата за „балкански комплекс“, „външно влияние“, „путинска пропаганда“, „манталитет на Ганя“, който е селянин и нищо не разбира, за разлика от елита. Щом в държави като Швеция, Дания, Гърция и Франция недоволството срещу единната валута е органична част от обществения дебат, а не маргинално явление, е разбираемо защо останалите правителства — включително българското — избягват да провеждат такъв. Техните страхове от всенародно допитване са ясни: когато хората имат право на глас по въпроса, резултатът е категоричен и твърде неудобен за либерал-глобалистите, които си мечтаят за континент без нации и държави, с единно правителство и единна валута.


Точка 9 в хартата на „Жълтите жилетки“ във Франция изискваше
референдум за излизане от еврозоната, „за да можем да емитираме свои собствени
пари“.
Откакто в САЩ властта пое Доналд Тръмп, светът на либерал-глобализма бе стеснен значително. Но не и нахалството му. Кончината на USAID измести финансовия му център от Вашингтон в Брюксел. Дори още по-конкретно - в самата европейска бюрокрация. А на бюрокрацията в Брюксел, самата тя объркана след всичко случващо се в Америка, адски ѝ трябва доказателство за собствената неповторимост, за нуждата от нейното по-нататъшно съществуване и възпроизвеждане. Особено на фона на прочистването на либерал-глобалистките структури в САЩ. Присламчването на още една страна чрез нейния подчинен елит към отбора на единната валута за бюрокрацията в Брюксел е именно такова доказателство - и в нейното собствено его, и за пред света.

Затова в момента наблюдаваме забележителен унисон на Брюксел и елита в София в налагането на девиза „евро или смърт". Това е и причината елит и брюкселска бюрокрация с две ръце да избутват на светло като единствени свои опоненти в „дебата“ за единната валута не професионалисти, не икономисти с тежест, а представителите на партия, известна основно с русофилията си. Хтър ход, за да се избегне каквато и да е полемика за еврото. Колчем някой се опита да подхване такава със сериозни аргументи, елит, евробюрократи и техни поддръжници веднага го „застрелват“ с обвинение, че е агент на Путин, и той млъква засрамен.

Когато имаш насреща си хора, чиито аргументи срещу еврото девалвират в заклинания как трябва да се окупира Македония, как всички ще падат от фюзелажите, как убийствата в Украйна са театър, а умиращите под руските бомби - зле гримирани артисти, можеш да си затриваш на воля не просто национална валута, а каквото си пожелаеш.

Божидар БОЖКОВ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите