Откога Ружка ходи без гащи?
Този въпрос не ми дава мира. Колко е противоречив живота, защото, ако животът ми даде Мира, значи всичко ми е дал.

Нейсе.
Мястото около безгащието на Ружка е мястото на живота.
Животът е там. Там на онова място пълно с дълготрайните чувства на очакване, който Господ със своя шеговит характер е сложил над каквото и да е преживяване.
Всъщност, мили мои, дори Господ е безсилен в преживяванията, Той е стигнал само до очакването.
Ако някой от вас е надарен с преживявания, той се е извисил над възможностите на Бога.

Това място, някъде около метър над затревения двор на Ружа, не е на човека.
То е толкова просто, че чак е естествено.
То е мястото на божествената промисъл.
Ей, ако вашето място на божествената промисъл е мястото където обществото живее, заврете си го знаете къде, там където Тузлията живее.

Каквото и да правим, винаги стигаме до вечния философски въпрос – трябва ли да излизаме от онова място, толкова близко до безгащието на Ружа?
Никога.
Защото инак попадате на сурогатните преживявания на някакъв протест.