С какво ли си мислиш, че спориш? Вероятно с "жълтопаветния ми болен мозък"... Но да не бъда несправедлив, не те виждам като способен да докараш до такива висини на вътрешните си представи за нещата. Предпочитам образа на капитана* на Александър Грин, който все очакваше богаташчето да се откаже и да тича при мама да полее мазолите му с парфюма Роза-мимоза, и непрекъснато водеше наум диалог по темата. Докато разбра, че богаташчето няма да се откаже.
Текстът е емоционален, много предизвикателен и насочен срещу градската десница и нахъсано зъл срещу Терзиев. Предполагам, че този човек гласува с ГЕРБ в Общ. съвет и опитва да намери опора за позицията си. Но аз го прочетох със симпатия. Няма факти, а и бих спорил ако тук беше място за спор - защо "всеки" да има право да протестира, а излезлите на този "митинг" да са "смешни"?
Васил Терзиев (И Николай Денков навремето срещу земеделците) не се огъват именно знаейки, че ще има такива горещи упражнения срещу тях. Страхът на страхливците е именно от това. Не толкова от рейтинг, опозиция или рязане на крака на стола, а точно от красивото късане на ризи за тяхна сметка. Защото това боли, като знаеш че го четат близките ти. Най-малко.
Така, че от мен - евала на Терзиев. Не е мой човек, но като видя нещо за хвалене - хваля.



*от Корабът с алените платна