Или, забогатели сме 7.1 пъти от тогава. Или към 700%
Еее, не съвсем.
2006 ~Ср. заплата 176 евро, България не е в ЕС
2025 ~1249 евро средна заплата, България е член на ЕС от 18 г.
Това е над 7 пъти номинален ръст, което наистина изглежда впечатляващо – около 700%.
Но: Стандартът на живот не е равен на Номинална заплата
През този период цените на основни стоки и услуги също нарастват многократно – включително храни, горива, имоти, комунални разходи.
Рязък скок особено след 2020 г. (ковид, война, енергийна криза).
Номинална заплата от 1249 евро днес купува значително по-малко, отколкото 176 евро през 2006 г. в местен контекст, може да поспорим.
Левът е фиксиран към еврото от 1997 г., но вътрешната инфлация ерозира реалната стойност на парите.
В същото време, цените се изравняват с европейските, особено в храни, техника, енергия.
Огромен скок в цените на имотите (в София – 4 до 6 пъти от 2006 г. насам).
Наемите и разходите за собствено жилище се доближават до западните, но доходите остават по-ниски.
Индикатор за реален стандарт: PPS
През 2006 г. България е била на ~37% от средния PPS на ЕС.
През 2023 г. – ~63% от средното за ЕС, според Евростат.
Това е реален растеж от около 70%, но не 700%, както изглежда от номиналната заплата. Моля не пращай хората да пасат трева прибързано, въпреки, че на полето има място за всеки.
Не сме забогатели 7.1 пъти от тогава. Или към 700%.
Всъщност ЕС, евро, България е много интересна тема, но нивото на разговора разочарова.
Икономиката на ЕС е икономиката на Западна Европа и тя изисква едни действия.
Друго е икономиката на България, и това със сигурност е валидно.
Икономиката на България е значително по-слаба, по-рискова, по-зависима от външни инвестиции.
И понеже в еврозоната икономическите мерки ще станат задължителни, може ли човек да се запита колко ефективни ще са "общоевропейските" мерки у нас?
Мерките на ЕЦБ са ориентирани към стабилни, капиталово наситени икономики.
Много ясно си спомням как се появих в това клубче – Не знам как попаднах на едно мнение на Крафтъра, мир на духа му, което ме изуми, ако позволите.
И Ламби и той беше доста праволинеен, ако позволите.
Сега. Абе сега … остана ми само любовната мъка по Тартито.
|