Представи си печеливша фирма, в която работят трийсетина човека. Един от тях обаче, с малко по-малка заплата предвид ангажимента му, много искал да има готини неща. За да се сдобие с тях започнал да взима заеми от колегите си. Уж малко отначало, после повече, докато дошъл момента да им каже, че няма пари да си плаща борчовете. Колегите му се събрали, понатиснали го и му поставили ограничения на харчовете. Не го изгонили от фирмата, а продължили да му дават заеми, за да си стъпи на краката, само че при строг контрол. И той бързо си стъпил на краката. Фирмата продължила да бъде печеливша и си запазила кадърния работник. Това ти е гръцкия "сценарий".
Кофти харчове има и в евро, и във виетнамски донги. Въпрос на институции и контрол.

Какъв е Хърватския "сценарий"? Онзи ден говорих с колега, чиято сестра е женена в Хърватия. Много, много доволна. Сериозно, какъв е този Хърватски "сценарий"?

Къде ще отидат освободените пари е въпрос на държавна политика и пак не зависи особено дали ще са в евро или левове. Ако стимулът ти да не искаш еврото е да не би случайно едни блокирани пари да отидат в някакви доказани източници на корупция, иди да пасеш овце някъде високо в Балкана и им чети лекции на каквато тема поискаш, само не гласувай. На референдуми също.

Ползите на България, респ. хората, при освободени "евтини" пари е в разширяването и създаването на бизнес, с цялото изискуемо това развитие на съпътстващи дейности. Примерно, повече хора ще бачкат повече и повече ще откачат, респ. повече психолози ще захлебват повече.

Опасенията ти не са в евро. Кеширан манталитет са.
Еврото може да бъде спасение. Но то и един пищов в ръцете ти може да те спаси или да те убие при определени обстоятелства. За идиоти са измислили предпазител, вярно, трябва да се постараеш.

It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.