Във ФБ, пак тия дни, някой постнал разказ за някакъв от Скандинавско (или Холандия?), с жена му работели на намален работен ден физическа работа, живеели в малко жилище под наем и имали едно дете. Живеели скромно, но човечецът казвал, че най-ценното в живота е възможността да не отдаваш много време на работата. (Добре, че са се намерили двама такива да си уйдисват, иначе ще си стоят той ерген, тя може и да си намери някой да я издържа непретенциозно, ако е хубавка, ама може и да не.)
Отдолу коментарите голяма част в стил: "ама какъв живот е това безпаричие". На руски бяха коментарите и статията.
Е ми тва е. Не може дори в днешните охолни времена да имаш и едното, у другото, и като нямаш всичко, да му викаш робство.
Затворените граници също не бяха робство, видели сте вие робство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите