И в наш окръжен добруджански град не беше задължително нито в основните, нито в средните училища и гимназии момичетата да са с къси коси. Съобразяваха се много с традициите на турското малцинство и на придошлите българчета от селата и консервативните семейства, за които да се стрижат косите на момичетата по момчешки и градски моди беше абсурд и анатема. Но имаше строги правила за дългите коси - стигне ли на 4-5 пръста под ухото, аха да опре раменете, вече е дълга и трябва да се вързва на опашка, набучва с фиби, шнолки и прочие, за да е прибрана. Дългите коси - задължително стегнати и вързани на конска опашка, две опашки или плитки.

Днес от сутринта специално вися на прозореца и ги оглеждам местните ученички заради злобарските бабешки и милфетски клубни оплювки на прическите им.

Преобладават дългите пуснати коси, небоядисвани, но добре подстригани и абсолютно чисти, здрави и блестящи. Има и момичета с къси подстрижки, недопиращи раменете, но оформени в безупречна прическа.

Преобладават кащанките - от светло до тъмнокестеняво и черно - такъв ни е генът, кафявите и чернокосите в България са повечко. Русичките, естествено русичките, което е по-тъмно русо, не изрусявано, са малцинство. Но тийнейджърките не се изрусяват зорлем, даже вече почти не си правят руси кичури. И цветни кичури почти не си правят.

Преобладават правите или изправените естествено чупливи коси. Но имаше и няколко естествено къдрави дългокоси девойчета.

Не знам какво не им харесвате на аутфита на съвременните младички момичета - освен, че са неприлично млади, всякак красиви и дразнещи с това, че са такива, каквито вие никога повече няма да бъдете... въпреки всичките си безутешни усилия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите