В нашата провнциална хуманитарна гимназия ВСЯКА СУТРИН имаше по двама дежурни учители, които ни проверяваха на входа:
- за прически момичешки и момчешки, имаше критерии за дължина на косите и женски прически.
- за дължина на задължителните ученически престилки на момичетата и за пришитите бели якички
- за задължителните ученически униформени сака на момчетата
- за униформени и дрехи, кройки и разрешени цветове на неуниформените ризи, блузи, пуловери, поли, панталони
- за задължително ПРИШИТИ към ръкава, а не закарфичени с топлийки и безопасни игли емблеми на гимназията - към престилката и сакото, също и към връхните дрехи
/переш, даваш на химическо, разшиваш емблемата, после наново я пришиваш. белите якички - също/
- за височина на токчетата на женските обувки /чак в 11-ти клас малко си позатваряха очите за коконите с по-високи от 4-5 см ток обувки/
- за влизане в училище с абсолютно чисти обувки / пред входа на гимназията винаги имаше кофи с вода, бърсалки, изтривалки, даже и парцалчета, за да си приведем обувките и ботушите в безупречен вид в кално време, преди да влезем в училище.

Дебнеха ни кат вампири и всякакви своеволия биваха наказвани минимум със забележки, връщане от училище, неизвинени отсъствия за което, привикване на родители, намаляване на поведението и тем подобни.

А да, и червисването и гримирането бяха забранени, също и най-редовно ни претърсваха дрехите и ученическите чанти за цигари.

А за общоградски контрол имаше патрулиращи из града учители, които дебнеха ученици, неспазващи вечерния час.

Туй в периода 1978-1981г.