Аз и на село не мога да отида. Нашто село е с канализация и водопровод. И отоплението ни даже е уж на дърва, ама през водна риза и с радиатори…

Тези системи за отопление имат една джаджа, вързана за акумулатор, която да спасява положението в случай, че спре тока. Тоест, можеш да си ползваш отоплението и печката с водна риза и без ток от мрежата. А като имате дърва и двор, за нула време се спретва с няколко тухли едно открито огнище някъде на двора и на него вариш, печеш, топлиш вода по стар къмпингарски обичай без проблем.
На тоалетната с канализация нищо й няма, не й трябва водопровод и ток да се ползва, само сипваш вода да не мирише. Предимството е, че няма да мъкнеш туби по стълбите без асансьор. А в селото не може да няма ни една чешма или каптиран извор с питейна вода, където да ходите с менците като българи от старо време. Селата ни са стари, а водопроводът и токът са едва отпреди няма и сто години. Откъдето са носели вода за пиене и миене прабабите ни, пак оттам.
А като няма телефони и тв, има селски седянки да минава времето вечер.

Изобщо, на село в общност, в която всички се познават и са привикнали да си взаимопомагат с едно-друго, по-лесно се преживяват несгодите. Пък ти с твоя организационен талант, веднага ще се впишеш и събереш комитет по справяне с бедственото положение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите