[ свети апостол Иаков Зеведеев ].
"....Свети Иаков, син Зеведеев и брат на свети Евангелист Иоан Богослов, бил един от дванадесетте апостоли, избрани от Господа изсред простите рибари, за да бъдат Негови ученици. Призован от Иисуса Христа, Иаков заедно с брат си изоставил и кораба, и баща си, и рибарските мрежи, за да тръгне след Христос[1] и да Го следва навсякъде, да слуша с внимание словата Му и да гледа чудесата, които върши Той. А Господ толкова възлюбил двамата братя, че позволил на единия да възлегне на гърдите Му, а на другия (Иаков) обещал, че ще му даде да пие чашата, която Самият Той трябва да изпие. И апостолите така силно възлюбили своя Господ и проявили такава преданост, че искали от небето да свалят огън върху онези, които не вярвали в Него, за да ги изтребят; и те щели да го направят, ако Самият милосърден Господ Иисус Христос не ги възпрял Предимно на тези двама апостоли Иаков Зеведеев и Иоан, а също и на апостол Петър, Господ откривал Своите Божествени свойства и Своите тайни, както това било на Тавор, когато Господ пожелал да покаже славата на Своето Божество и взел със себе си Петър, Иаков и Иоан.

След доброволните страдания, възкресението и възнесението на нашия Господ и след изпращането на Светия Дух свети апостол Иаков прекосил Испания и други страни, за да проповядва словото Божие. След това отново се върнал в Иерусалим, където за иудеите бил страшен като гръм[6], защото мъжествено и дръзновено проповядвал Иисуса Христа и казвал, че Той е истинският Месия и Спасител на света. Иаков побеждавал в споровете фарисеите и книжниците, изобличавал ги и ги укорявал заради коравосърдечността и неверието им. А те, като не можели да му противостоят, наели с пари един влъхва, на име Хермоген, да влезе в спор с Иаков и да го посрами. Но магьосникът, понеже бил горд, не пожелал самият той да разговаря с Иаков, а изпратил ученика си, на име Филит, като казал:

- Не само мене, но дори ученика ми Иаков няма да успее да победи в спора.

Филит отишъл и беседвал със свети апостол Иаков, но понеже не бил в състояние да противостои на премъдростта на Светия Дух, с която бил изпълнен апостолът, мълчал като ням и въобще не отварял уста да възрази на апостола. Филит разбрал истината, смирил се и се върнал при своя учител влъхва, за да му извести, че е невъзможно да бъде победен Иаков, който потвърждава думите си с чудеса. При това Филит посъветвал своя учител да остави мъдруванията и магьосничествата и сам той да стане ученик на Иаков. Но гордият Хермоген със своите вълшебства призовал бесовете и им заповядал така да свържат Филит на едно място, че да не може да мръдне, като при това казал:

- Да видя как ще те избави твоят Иаков!

Филит тайно изпратил на апостола известие, че с магиите на Хермоген е свързан от бесовете. Апостолът като научил това, му изпратил кърпичката си и казал да я вземе и да произнесе думите: “Господ развързва окованите (...), Господ въздига отхвърлените”.

Филит едва произнесъл думите и се освободил от невидимите вериги, защото бесовете се уплашили от кърпичката на апостола и от силата на произнесените думи, освободили Филит и побягнали. Тогава Филит се присмял на Хермоген, отишъл при свети Иаков и научен от него на светата вяра, се кръстил.

А Хермоген, изпълнен със силна ярост и гняв, заклел бесовете, които му служели, да доведат при него вързани Иаков и Филит. Но когато бесовете наближили жилището, в което обитавали свети Иаков и Филит, ангел Господен, по Божие разпореждане, хванал тези бесове, вързал ги с невидими вериги и започнал да ги мъчи. Бесовете викали с глас, измъчвани от Божията сила:

- Иакове, Христов апостоле, бъди милосърден към нас, защото ние по заповед на Хермоген дойдохме да вържем тебе и Филит, а ето че сега самите ние сме здраво вързани и жестоко страдаме.

Свети Иаков казал на бесовете:

- Ангелът Божий, който ви е завързал, да ви освободи от оковите, а вие идете и ми доведете тук Хермоген, без да му вредите никак.

Бесовете, освободени от оковите, веднага отишли при Хермоген, хванали го и на мига го поставили вързан пред апостола, като го помолили да им позволи да си отмъстят на Хермоген за техните мъки.

Апостолът попитал бесовете защо не са вързали Филит, както Хермоген им бил заповядал. Бесовете му отвърнали:

- Ние дори муха не можем да пипнем в твоя дом.

Тогава апостолът казал на Филит:

- Нашият Господ ни е заповядал на злото да въздаваме с добро, затова и ти освободи Хермоген и го избави от бесовете.

След това апостолът казал на освободения от бесовските окови Хермоген:

- Нашият Господ не желае слуги по принуда, Той иска да има доброволни слуги; затова ти върви където искаш.

Но Хермоген казал:

- Щом изляза от дома ти, бесовете веднага ще ме убият, защото знам колко страшна е тяхната ярост. Знам също, че ми е невъзможно да се избавя от тях, ако ти не ме защитиш.

Тогава апостолът му дал в ръка своя жезъл, с който ходел на път. Хермоген тръгнал с този жезъл към къщи и по пътя не му се случило нищо лошо от бесовете. Така Хермоген познал Христовата сила, разбрал немощта на бесовете и като събрал всичките си вълшебни книги, отнесъл ги при свети Иаков, паднал в нозете му и възкликнал:

- Истински рабе на Истинския Бог, който спасява от гибел душите на хората! Помилвай и мен и приеми врага си за свой ученик!

Обучен от Иаков в светата вяра, Хермоген приел кръщение, по повелението на апостола изгорил въшебните си книги, станал истински Христов раб, и с името на Иисуса Христа вършел чудеса.

Иудеите, като гледали какво става, изпаднали в голяма ярост и уговорили цар Ирод[10] да повдигне гонение срещу Христовата Църква и да умъртви Иаков. “В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Иакова, брата Иоанов. А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра” и го хвърли в тъмница.

Евсевий, епископ на Кесария Палестинска, като разказва за свети Иаков, пише, че когато Ирод го осъдил на смърт, един човек, на име Иосия, от онези, които били донесли на Ирод за апостола, като видял мъжеството и дръзновението на свети Иаков и като познал невинността и светостта му, а също и истината в думите, които говорел (за пришествието на Месията-Христос), повярвал в Христа и станал Христов изповедник. Веднага и той, заедно със свети апостол Иаков, бил осъден на смърт. Когато отивали към мястото за изпълнение на присъдата, видели един разслабен, който лежал край пътя, и светият апостол го изцелил. А когато преклонили глави, за да бъдат посечени, Иосия помолил свети Иаков да му прости греха, извършен от него по незнание - да му прости, че той е донесъл срещу него на царя. Апостолът го прегърнал, целунал го и му казал: “Мир на теб” и те двамата, като навели главите си, за да ги посекат, заедно починали.

След посичането им учениците на свети апостол Иаков взели тялото му и с Божествено позволение го отнесли в Испания, където и досега от неговия гроб болните получават изцеление и стават чудеса, за слава на Христа Бога, прославян от цялото творение с Отца и Светия Дух навеки. Амин."