е Велика Сряда:
"...............
„Велика сряда е посветена на възпоменанието за предателството на Иуда и на милостивия подвиг на жената, която помазала с миро нозете на Иисуса Христа. Преди Преждеосвещената литургия в този ден, както и преди началото на Великия пост, се извършва чинът на всеопрощение, а в края на литургията за последен път (преди Петдесетница) в храма се извършват земни поклони. От този ден нататък се прекратява чтението на Псалтира в храмовете.
Настъпва Велики четвъртък, денят на Тайната вечеря, когато Христос установил Тайнството на Тялото и Кръвта Си. В навечерието се служи утреня (според Типикона тя трябва да се извършва късно през нощта), на която след пеенето на дневния тропар, припомнящ предателството на Иуда, се чете Евангелието за събитията на този свят ден и се пее пълният канон. На първия час се чете пророчеството на Иеремия за страданията на Спасителя (Иер. 20).
През деня се отслужва главната Литургия за цялата църковна година. Като възпоменание на Тайната вечеря тя се съчетава с вечернята. След входа с Евангелието се четат три паремии. Първата говори за явяването на Бога на Синай, когато е сключен Ветхият завет (Изх. 19:10-19), което е особено подходящо в деня на сключването на Новия завет. Втората е взета от Книгата на Иова (Иов. 38:1-28; 40:1-5), където Господ, отговаряйки на въпросите на праведника, му разкрива тайната на Христовата победа над смъртта. А третата пряко предсказва мъченията, които Господ ще претърпи за нашето спасение (Ис. 50:4-10). След това се чете апостолското чтение за достойното приемане на Светите Тайни (1 Кор. 11:23-32) и сборно евангелско повествование за събитията от Велики четвъртък. Вместо Херувимската песен и по време на причащаването се пее песнопението: „Вечери Твоея тайния днес, Сине Божий, причастника мя приими; не бо врагом Твоим тайну повем, ни лобзания Ти дам, яко Иуда, но яко разбойник исповедаю Тя: помяни мя, Господи, во Царствии Твоем“. На този ден (както и в Пасхалната нощ) всички християни се приобщават с Животворящите Господни Тайни. В катедралните храмове се извършва обрядът по измиване на нозете и освещаване мирото за тайнството Миропомазване.
Вечерта в църквите се извършва службата на Светите страсти Христови.
На утренята на Велики петък се четат дванадесетте евангелски откъса, разказващи за Господните страдания (Ин. 13:31–18:1; Ин. 18:1–28; Мат. 26:57–75; Ин. 16:28–19:16; Мат. 27:3–32; Мк. 15:16–32; Мат. 27:33–54; Лк. 23:32–55; Ин. 19:25–37; Ин. 19:38–42). Древните антифони, идващи от богослужението на Иерусалимската църква през 4-ти век, показват значението на Христовите страдания за нашето спасение. Пред Кръста се пее трогателен химн: „Разбойника благоразумного во едином часе раеви сподобил еси, Господи: и мене древом крестним просвети и спаси мя“. По традиция християните носят вкъщи огъня на свещите, горяли по време на чтенията на светите Евангелия, и с него правят знака на кръста върху входните си врати.
Сутринта на Разпети петък не се служи литургия, тъй като на този ден Самият Христос е принесъл Себе Си в жертва на Голготския кръст. Вместо нея се служат главните часове на църковната година, наречени царски часове, тъй като преди време императорът винаги е присъствал на тях. На тях се четат избрани псалми, които предсказват Разпятието, пророчества за смъртта на Господа, слова от апостолските послания, които показват смисъла на изкупителната жертва, и евангелски разказ, който съобщава за събитията на Страстите в точното време, когато са се случили.
Според най-древните правила на Църквата постът на Велики петък е най-строгият през цялата църковна година - здравите хора не бива да вкусват нищо (дори и вода) чак до края на литургията на Велика събота. Това се основава на словата на Спасителя (Мк. 2:20).
През деня, в точното време, когато Господ умрял, във всички църкви се отслужва велика вечерня. След изпяването на стихирите, оплакващи Христовата смърт, се извършва вход с Евангелието. След това се възгласява прокименът от 21-ви псалом за богооставеността на Спасителя от Бога Отца и се четат три паремии, възвестяващи смъртта и славата на Христа (Изх. 33:11-33; Иов. 42:12-17; Ис. 52:13-54). След паремиите се възвестява слизането на Христа в ада (Пс. 87:7, 2) и се чете апостолското чтение за славата на Кръста (1 Кор. 1:18–2:2). Върхът на вечернята е повествованието за смъртта на Христа, събрано от четирите евангелия. Но веднага след изпяването на вечерния химн „Сподоби, Господи“, настъпва друг ден и през скръбта на Страстите започва да пробива сиянието на победата над смъртта. Адът не може да удържи Божествената душа на Спасителя - за това пеят стихирите. Но на земята скръбта все още обзема учениците и ние, заедно с Иосиф Ариматейски, участваме в свалянето на Тялото Господне от Кръста. По време на пението на стихирата „Тебе, одеющегося светом, яко ризою, снем Иосиф с древа“, настоятелят в пълно облачение изнася от олтара Плащаницата (образа на умрелия Господ), лежала преди това на престола, както на Кръста. Тя се полага в центъра на храма и християните се покланят пред нея, плачейки заедно с Богородица над нейния умрял Син”. - Свещеник Даниил Сисоев
На днешният ден се навършват и 100 години от атентата в храма света "Неделя"
Жертвите в крайна сметка са повече от 200 човека.
|