Аз съм върла кучкарка, обичам да си спомням разни неща за трите кучета, които съм имала през живота си ... Специално за последния – Геро, тогава преди 15 години още си ходехме присъствено на работа, Геро беше във възразстта на млечните зъби и въпреки осигуренета му дряновата пръчка за гризане (по вече добре утвърден модел от първото ни куче Спас), разви някаква особена пристрастеност към долната част на килимите, т.е. към това пластмасово противоплъзгащо се покритие. Единият ден беше килимът, в който си стоеше през деня, заменихме го с един стар вълнен килим, който нямаше такова покритие и всичко беше наред, но след няколко седмици вече скачаше и си отваряше вратите и така замина и вторият килим ... Това куче имаше особена страст към пластмасата, един ден го заварихме с омазана в синьо муцуна, беше докопал някаква химикалка и я беше дъвкал в екстаз:)))))
Обаче това с дъвкането е детска болест, ще му мине и на Горан:)