Ами да, това е основното в по-дълбок смисъл - разминаване на представата на българина от онова време за германец. Но това важи и за днешните времена очевидно, щом продължава да е жив и да се използва.

Аз се закастрих и взех да проверявам по-надълго и нашироко. Оказва се, че този израз е уникален за българския език в това си значение на "разминаване на представата...". Няма го в други езици. Във всички останали, основно европейски имам предвид - славянски и немски, френски, английски имат близки по значение на изпаднал, занемарен, скитник и пр. , но не и в съчетание с "германец".

Изразът се използва изключително в български контекст за описание на човек с неугледен външен вид, обикновено разпасан и зле облечен. Произходът му се свързва с периода след Първата световна война, когато в България са идвали германци, търсещи работа. Тези хора често били с неугледен вид, което довело до възникване на израза.

В подкрепа на "военната версия" се казва, че много демобилизирани германски войници в края на Първата световна война се завръщат при пълна разруха.Част от тях се придвижват пеша из Балканите, опитвайки се да се приберат у дома.

Някои германци, включително и авантюристи, наемници, търговци, дезертьори или бивши пленници, остават или минават през България, често в лошо състояние, разпокъсани униформи, гладни и занемарени.

Има сведения (в спомени и литература), че българските войници и местни хора са забелязвали точно това — немски войници в изключително лош вид, “изпаднали” в най-буквалния смисъл. Това е било в пълен контраст със стереотипния образ на дисциплинирания, чист и добре поддържан германски войник.

Така възникнал изразът "изпаднал германец" придобива ироничен и дори пейоративен подтекст, защото сочи парадокс: човек, за когото се предполага, че е от "високоразвита и подредена" нация като Германия, но изглежда като скитник или бедняк и този контрастен образ се е запазил в езика ни и до днес.

Редактирано от MilaO6 на 13.04.25 20:23.