Застанах, преброих до 10. Гордея се със себе си. Запазих спокойствие, а ми идваше да взема пушката и да го гръмна. Поговорих му тихо, спокойно, напоително и дълго, че да му стане досадно. (едно време татко, светла му памет, така ми говореше като бях сгафила нещо и аз все си мислех, що не ми завърти един шамар и да се приключва)
Смятам, че ме разбра. мълчеше и ме гледаше с онези красиви, леко дръпнати очи, нали японче))

И тъкмо свърших с конското, очите ми бегло виждат в дъното на двора нещо розовее. Пък имаше много вятър, реших че той е довял нещо, тръгам да взема розовия боклук. Колкото повече наближавам, толкова по познато ми се струва това розовото и ...тук вече сърцето ми заби, аха да изскочи. Розовият ми пуФкав халат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите