Докато се усетим, че влачи обувки, и се си е изкопал дупка, през която минава към съседите

Копаят под огради и заграждения, Ружо, като стой, та гледай.
Аз нали вечно цитирам примери с нашите съседски кучета във вилна зона, та на принципа 15-годишни наблюдения и почудения кат потърпвши, вече станах половин експерт.

Телени огради и други повърхностни с тук-там забит колец не ги спират. Няма ли поне 20-30 см бетонова основа по цялата дължина, то рови, провира се и безчинства извън заграждението си. Комшията до нас с ротвайлерите първо им подсили с 50-60 см дебела ламарина кучешкия към 20-25 кв м жилищен комплекс с къщичките. После вкопа още ламарини, щото диванетата изравяха дупки под тях да се измъкват и да си върлеят в градината му без надзор и разрешение. Другият ни съсед, с когото споделаме 0,5 дка пустеещо междинно място и солидано го косим и поддържаме да не става на змиярник и пожароопасно в летните жеги, си държи кучето малко по-айляк в собствен двор. И той с обикновна телена ограда, опъната на набити през 2 метра бетонови колци напаво връз земята по целия перметър. Ами онуй /като предишното/ перманетно му се изхлузва от двора през някакви подземни дупки към съседите или направо към уличката, пишман стана да ги запълва човекът. Ний нащо място, без ограда с третия ни комшия, но и двата ни парцела добре оградени откъм улици и съседи, си го дебнем кат вампири откъм пробиви и дупки и си ги закърпваме и пълним без мрън. Кажем на съседа за поразиите на кучетата му, той на опашката си... какво да се разправяме повече и да образуваме конфликти. Но определено е неприятно вечно да сме нащрек и ангажирани да се съобразяваме с хорските кучета. С годините се натрупва умора и една такава безразлична неприязън. Ади, да не се дърлим уж за дреболии с добрите съседи, ама... все за наша сметка. На тях не им пука, привикнали са да им правят отстъпки и реверанси, та чак се цупят и сърдят на забележки.

Ся... и аз обичам животинки, ама чак пък толкова, че да им ставам роб или потърпевш, особено на хорските, ади молависъ.