Аз затова не искам куче, нито пък котка..
Едно животно иска много грижи..
Живеехме тук преди в един град на 30 км от Мюнхен. Хазяите имаха алпийско куче, ще се сетя каква беше породата.
Бени. Само дето не можеше да говори.
Хазяйката не работеше и нямаше деца, и по цял ден беше с кучето.
Един ден ме покани на разходка с тях.. Казвам й “бе, аз имах уговорка, ама явно няма да стане, свободна съм”… запали тя колата, кучето в клетката в батажника, и отпрашихме в посока Алпите … Разходка два часа, хеле седнахме в едно село на нещо като кафененце.. Питам я “ще Ви пречили да изпуша една цигара?”, тя вика жената “не”. Щото, някои непушачи не обичат да им мирише..
Вадя цигарите - аз ползвам една табакера, да не ги гледам тия снимки по кутиите..
Малко за заведението - правят и домашен сладолед и домашна лимонада, голям двор с тия жълтите малки цветенца осеян, късен април.. тук-таме пейки, доста от хората си донесли одеала и си лежаха на поляната.
Ние бяхме на пейка. Хазяйката си беше взела кутия с нещо.. не помня вече, и си беше хапнала, изчаках я, преди да я попитам за цигарата. И като си хапнала нещото беше сгънала кутията на квадратче, да го изхвърли в боклука на излизане от двора.
Пък аз си ползвах чашката от сладоледа за пепелник, и после и аз я изхвърлих на излизане, просто сгънах фаса вътре.
Да, ама, като вадя цигарите и ми звъни телефона.
А кучето до нас през цялото време, лежи й в краката.
И след като ми казва тя “няма проблем, запалете си една цигара”, той стана, и дойде до мен, видимо любопитен да види как става тази работа, явно му стана интересно.
Да, ама, баш тогава ми звънна телефона, една приятелка да ходим на разходка. Викам “закъсня ужасно, аз съм вече пред Алпите” после ще се чуем, и затварям..
И докато обясня н хазяйката, че някои хора си мислят, че трябва да ги чакаш цял ден да се намотат да ти се обадят, минаха още пет минути, табакерата си седи на пейката.
Кучето се пресегна, взе табакерата с уста и ми я сложи в скута, един вид “нали щеше да пушиш”… каза едно късо “баф” и седна да ме гледа как ще пуша.
Хазяйката обаче се ядоса и му се развика, и той тръгна да се хили и да бяга.. тя то замери с кавадратната кутийка.. и после му казва “и да ми донесеш сега кутийката, дето не можах да те уцеля с нея”. И той отиде, намери я в тревата и й я донесе..
Отделно дето изпълняваше каквото му се каже, вкл. “чакай пред кафенето, ние ще се върнем след малко, седни и не мърдай от място”.
Да не говорим, че не ядеше ни обувки, ни дрехи.. веднъж съм си простряла прането на чадъра в двора - лятото беше много удобно, дрехите изсъхваха за час, щото чадъра за простор беше на завет в двора и още се вдигаше температурата тям.
И понякога се е случвало някой чорап от фитнеса да ми падне от простора - а кучето е в двора по цял ден * лятото и когато не са на разходка с хазяйката, иначе живееше при тях в къщата - никога не е пипнал.
Уникално куче беше.

Та… животното изисква дисциплина и възпитание.

Сега ще ходиш с друга рокля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от parvaty на 13.04.25 10:57.