Защото са три независими едно от друго събития, а в случая с Берлинския договор, нас дори ни е нямало като държава и никой не ни е питал. Пряка връзка между тях няма (не говоря за причина-следствие, разглеждам ги като отделни национални решения, които са били въпрос на избор) и да се обвързват накуп, за да се илюстрира нечия имагинерна омраза или потенциален негатив, е несериозно.

По същество, за ефектите им си има причина и тя е резултат от политика, която е била съобразена с тогавашните обстоятелства, за което си носим последствията. Например съюз с Антанта или Оста - все губеща страна и няма какво да се сърдим на съюзниците си тогава.
Днес, въпреки усилията на Русия, ние продължаваме да сме част от ЕС и цяла Европа. Не се очаква промяна в европейското статукво, въпреки яростната апокалиптична пропаганда за разпад на ЕС. Затова геостратегическата среда за сигурност при вземане на решения е много по-различна и няма никаква връзка с миналите събития, освен във великомокрите сънища на Путин. Само фактът, че ЮК се връща като съвместен играч в сигурността на Европа, е показателен колко са несравними позициите тогава и сега. Европа, за разлика от онези години, май за пръв път е толкова обединена.

По тази причина, аргумент "нас ни прецакаха с Берлин, Ньой и Ялта", затова се съмнявам в мераците да ни приемат в еврото, е несериозен. Напротив, може да се ползва като контрааргумент - понеже тогава бяхме встрани и ни прецакаха, сега трябва да сме с всички, за да ни се чува гласа.