Лондонският план не е план, а опит за успокояване, за разговори с Тръмп за мост към него и дори влизане в познатото русло на спокойна враждебност с Русия. Която, разчупена от тръмповата палячовщина е раздвижена до степен на подвижни пясъци или разбиваща се океанска ледена повърхност. Взрив на твърдата опора и бездна под краката ни. Сега може би имаме опит за стъпване на нещо стабилно.
Дори във враждебните коментари на Лавров виждам поемане на тази игра, приемане на говоренето вместо стрелбата.
Отначало се ядосах на четирите точки:
1) продължаване на военната помощ за Украйна,
2) включването й в евентуални мирни преговори,
3) ангажимент на европейските лидери да сдържат всяка бъдеща руска инвазия
4) и сформиране на "коалиция на желаещите" в защита на Украйна, и гарантиране на мира в страната
Така прочетени изглеждат като заяждане с Тръмп и хвърляне на ръкавицата към Путин.
Но след това с коментарите на евролидерите "съветите" към Зеленски, натискът все пак да подпише безусловното предоставяне на онези залежи, а и забележете коментара на Лавров. Той казва че предложението за изпращане на европейски войски е "нагло", при положение, че срещата в Лондон завършва с декларация, че сега войски няма да се изпращат. На мен ми прилича на поемане на подадена ръка. Да, пред собствена публика всеки ще каже че той е победил по тази точка, защото другият е отстъпил пред ултиматум, но ако се махне плявата, сякаш започват да говорят синхронно. Или поне се задава предвестник на това говорене. Има и още в тази посока.
Накрая хвалбите на Лавров към Тръмп от една страна и споменатият натиск от евролидерите към Зеленски от друга, може би в края на краищата да се окаже точно този мост, който все търсим и не можем да намерим.
От тази среща може да излезе началото на нещо добро за всички.
Още повече, че тези "всички" очакват това именно от Европа и вероятно ще търсят и намират тези признаци, така като ги търся и намирам аз.