В частния сектори, най-вече собствениците, нямат фиксирано работно време и обикновено работят повече от персонала.

В моята професия е трудно човек да да работи ОТ-ДО. Може да съм заровила глава в казус, който ако не довърша докато ми тече мисълта, утре вече ще ми е изфирясало и айде пак отначало, без ясен резултат. Всички работим когато и колкото можем, имаме си задачки, изпълняваме си ги толкоз. Ама дошъл на работа в 11-12, ми кво от това. Неговото си виси, ама снощи кой знае до колко е "копал". Нерядко на всеки от нас се е случвало да ни щукне "велика" идея нощно време-ставам, пускам компютъра, работя и си лягам сутринта блажено и доволно.


Всъщност, хората, които имат ясното съзнание за отговорност, нямат нужда от работно време, както и от закони.

Спомням си преди 105 години работех в държавна институция. Работното време беше плаващо : от 8 да 9, всеки идва когато иска и сам си определя тръгването, в зависимост от идването. Да, ама дойде нов директор и сложи тетрадка да се разписваме, на входа. Нашият шеф каза, че това няма да се отнася за нас, няма да се съгласи и ние продължихме по старата схема. Викнаха го при директора и той казал : моите хора може да дойдат в 11 на работа, да си тръгнат в 16, но вършат повече работа от онези в съседната стая, които идват 8 и си тръгват в 17. След нямаше и половин година тетрадката от входа изчезна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите