неангажираща вечеря в скъп ресторант.
Поканата за вечеря в ресторант, еле пък, скъп, винаги, ама ВИНАГИ е ангажираща с нещо.
Някой някому нещо си демонстрира и очаква нещо насреща - възхищение, одобрение, внимание... има десетки нюанси в очакванията изобщо преди и намек за секс - каквото масовката от мъжкото изповедание разбирате под "ангажираща" среща за разлика от неангажиращата такава.
Абе, ти как си представяш да се натегнеш на някоя мома, жена, или вече нечия съпруга, по която си лапал мухите преди 30 години и оттогава не си я виждал, с покана за среща, ама непременно на вечеря и то, непременно в скъп ресторант - глей ме къв съм баровец един вид? Кое му е неангажиращото?
Неангажиращите срещи от любопитство, романтична носталгия или просто ей така с хора, към които си изпитвал/а преди цял един живот романтични чувства, но пътищата ви са се разделили отдавна, се нарочват посред бял ден в парк, кафене, бар, на обществено място, предполагащо относително уединение за разговори, непротоколно. Без предварителни нагласи, нагласации и подготовки.
Ако са и без задни мисли и намерения, де.
|