Ако искаш просперитет, трябва да си партиен член, най добре партиен секретар.
Излишно е да спорим, нито аз ще си променя мнението, нито ти твоето.
Времето на социализма е сложно и малцина имат капацитет, а донякъде и смелост да го разглеждат достатъчно надълбоко.
В този смисъл спорът винаги е интересен.

И това си причиних, да прочета нещо от "Граница" на Капка Касабова
Има повече талант от ГГ, но инак пропаганда примесана с „фини“ лъжи.
„Вдигам поглед от посипаните с пясък страници на книгата, която чета. Авторът И, Джек Лондон е американец. А героят му Мартин Идън се удавя, защото да си успешен писател в капиталистическия свят се оказва неморално, лишено от съдържание, както всичко останало в капиталистическия свят, така ни обясняват в училище“

Никога не са ни обяснявали такова нещо в училише.
Нещо повече, в София по кината, когато авторката е била 18 годишна мацка задушена от комунистическия тормоз, даваха само капиталистически филми, главно американски. Съветски не даваха. В библиотеките книгите от американски автори бяха повече от тези на съветски.

И други лафове – На това място /Сл. Бряг/ всеки втори барман беше агент на ДС.

Въобще същото като ГГ в мавзолея на Г. Димитров. Сцена от която голямото литературното сърце на Милка се прехласва, а дълбокия интелект на Грийна вибрира с истината. И аз имам пионерски спомен от този музей – мрак, студ и страх от мрачната обстановка, а не пропагандното натягане на ГГ.
Майсторството е в това да си в музея заедно с автора, както Йордан Радичков ме води по заснежената поляна заедно с Панко, като че ли съм там, а не да ми пропагандира от страниците на роман.
Пак казвам претенцията е в таланта, а не във фабула или съдържание на тези пропагандни материали издавани под логото „роман“.
Има много хора страдали по време на социализма.
Както има много хора страдащи по време на демокрацията.