Харесвам ги.
«Хари Потър и огненият бокал» е (май) първата ми книга която прочетох в оригинал без речник.

Е, няма дълбочината и много пластието на «Песен за огън и лед». Но пак си е много добра история.

Джордж Мартин впрочем навремето поддържаше хубав блог. И там имаше един добър коментар по повод цитат на Ъпдайк ако не се лъжа. (Както се казва добре е ако паметта ти изневерява, за разлика от старата любов.)

В смисъл - защо (аджеба) четем? --- Ами защото искаме да разберем какво се случва по-нататък. Всичко останало (изкусният език, метафорите, дълбочината на взаимовръзките и нравствените заплетаници на характерите - е ала бала и без чак такова значение. А поредицата за Хари Потър - безспорно е увлекателно четиво.
С други думи - както артилерията е царица на войната (, а пехотата богиня) - така и сюжета е кралицата на повествованието.

Впрочем навремето получих едно известно признание от сина си, понеже му бях (предс)казал още рано рано преди края на поредицата, че Севериус Снейп е от нашите...:)

прав или изправян