| 
         
        
  
        
				В случката, която описваш късметът е проработил за всички-двуноги и четириноги. Не ми се мисли как би приключила срещата, ако бяха употребили лютив спрей...
 Нюк, когато приюти бездомното куче ми направи силно впечатление високия ти праг на емпатия, а сега в темата на Ружа само хейтиш или се изживяваш като Dog Whisperer. Пишеш> Така както я гледаш ухилена до уши, до последния си ден като й сипех манджа в паницата, не смеех да си доближа ръката до нея.
  Още от деветата седмица се показва на кучето кой командва парада и кой на кого трябва да се подчинява. При всяко подаване на храна, обикновено упражнението се прави с кокал, стопанинът го издърпва от устата му. Зверчето забива зъбки и следва наказание-лек удар с вестник по муцунката. Това се прави с цел, ако по време на разходка е налапало нещо опасно или отровно, веднага да можеш да го извадиш от устата му. 
 Споделям мнението ти, че за кучето не са важни на колко декара ще се разположи, а разходките, социализирането и заниманията. При нас има специални площадки за аджилити, един вид фитнес за кучетата.
 Разписах се, защото целият ми живот с малки паузи е преминал в кучешка компания, но за мен винаги хигиената е била приоритет. Никакво качване по легла и дивани, облизване на чинии и други подобни. Да, кучето става член на семейството, но никога не бива да забравяме, че то е и непредвидимо животно.
  
        
        
  
          |