да се включа по темата, когато я пусна, въпреки че исках и си приотвях наум дълга тирада "за и против", но сега попаднах на един страхотен опит за анализ на младо 25-30-годишно момиче и реших, че трябва да ти го пусна, за да допълни темата и да придаде една свежа нотка:-)))

"Напоследък препрочитам Хари Потър и сякаш давам допълнителен заряд на зимата. Получава ми се нещо като снежен свят, затворен в стъклена топка - определено носи уют и топлина в усещанията и завихря студовете зад прозореца.

Безспорно историите за Хари Потър са зимни четива. В никой друг сезон атмосферата им не е така осезаема, а и е много по-лесно да си представиш четирите кули на Хогуортс, побелели от сняг, заледеното езеро пред тях, заскрежените клони на Забранената гора, огънят в камината на Грифиндор, следите от стъпки, водещи към колибата на Хагрид, оставени от три неразличими фигури, загърнати под напълно оригинална мантия-невидимка, а не някое менте. По-добре доловимо е някак...

Препрочитам всичко това и не се чувствам докрай инфантилна. Наистина! Просто книгите за Хари Потър никога не са били артефакт от детството ми. Истината е, че бях в първи курс на университета, когато реших да ги опитам на вкус и ако има някакъв сантимент, то той е в спомена как с лека вина, някъде на границата между Коледа и Нова година, поглъщах хартисалите сарми от Бъдни вечер и се запознавах с току-що излязлата трета?...четвърта мейби?...или пета част на поредицата - ама съвсем както по същото време тази година - сарми с ориз и хипогрифи - тотален разкошшш, прекрасна цикличност в битието на читателя! 👌
Неизменно спойката с магичните пространства в ума на Роулинг ми се получава добре. Само осъзнат човек може да хване в пълния му блясък зашеметяващия размах на въображението в рисунъка на детайлите, играта с реални исторически фигури, патерицата, взета назаем от оригиналната митология; нищо от това не би ме възхитило така, ако бях налетяла на тези книги в детството си. Виждам магията и в плавния разказ на Роулинг, и в чашата си с кафе - поравно. Усещам комфорта, в който самата разказвачка е потъвала, описвайки паралелен магьоснически свят. Явно никога не съм била мъгъл, щом сетивото ми за тази атмосфера реагира с чак такава страст.

Знам какво имате да ми казвате за комерса около Хари Потър. Аз ще ви кажа: Не се хабете! Темата ми е безинтересна. Това не е история, създадена с отчетливото намерение за бясна търговия и намигания към Холивуд да вземе да удари едно рамо. Тцък. Това не е и приказка с поука за впечатлителни деца. Това е история, измислена от човек, който адски искрено се е забавлявал със заплитането на магичните нишки в главата си. Иначе просто не би била толкова уютна за ценителите си, колкото е."