След изтичането на крайния срок, т.е. ако ти възложат поръчка за октомври, ако я предадеш през февруари, плащането се очаква за първата седмица на ноември.


А! Това беше важно уточнение. Значи при възложена обща поръчка, при която едната зависи от другата за да си свърши нейната част и да предадеТЕ завършен продукт на възложителя, него не го интересува коя кога си изработва частта и как се уговаряте вие двечките във времето от 6 месеца. Всичко е въпрос на прецизни уговорки и стиковане между вас двете, тъй, щото всяка да се впише в хронограмата на другата без излишни неразбирателства, ядове и зорлем компромиси. Имате една едничка обща цел, която ви свързва - да предадете изработения продукт и ДА СИ ПОЛУЧИТЕ ПАРИТЕ. Всяка си иска и парите, и да си го запази този клиент като сигурен източник на доходи, нали?

Писах по-горе, пак ще го повторя, белки ти влезе в главата:
Колежката Х ти е НИКАКВА. Не ти е роднина, приятелка, любовница, дете, тя е НУЛЕВ фактор в личния ти живот. С нея си единствено и само в РАБОТНИ отношения - за ограничено време и с обща цел: да свършите еди-каква си работа срещу заплащане. Може да е приятен човек, може да е неприятен. Може да се интересува от теб и от личния ти живот и емоции, може и да не се. Може да се пробва да те занимава с нейните проблеми и овчи мисли, може и да бъде отрязана във всеки един момент, ако това ти е неприятно. Вие двечките спокойно можете да имате само една единствена обща допирна точка:
Една делната на две поръчка от клиент, която и двете искате да свършите за да ви бъде ПЛАТЕНА. В момента, в който я предадете - кой откъде е до следващия път.

Туй предполага изрядна комуникация като слънце, без никакви, ама никакви емоции, лични разговори, влизанки в положения, сръдни, цупения и очаквания. За коя какво казала, пъ какво си помислила, ама що не ме разбира, ама що аз не я разбирам, да не говорим. Вие двете няма какво да делите, освен само едно: точен график и точно спазване на графика коя кога да си предаде своята част от работата на другата и двете общо - на възложителя.

Не знам на колко години си, с какво се занимаваш и как съумяваш да си изкарваш хляба - съдейки по написаното, си стриктна, гониш си графиците, вършиш си работата, печелиш си парите. Остава ти да се справиш само с едно - да си координираш работата с друг човек, когато плащането ти зависи от това, без да влагаш емоционални очаквания от него и без да позволяваш той да ти влияе и да ти се катери на главата. Веднъж на тримесечие да си имаш работа с Колежката Х за броени дни не е много. Нито ти е ежедневен психотормоз, нито си зависима от нейната характеропатия за каквото и да било. Не забравяй, че и тя е точно толкова зависима от твоята работна етика и прецизност. Защото И ти й съдействаш да си изкарва хляба точно толкова, колкото и тя на теб. И спокойно можеш да й поставиш условия и границите, които те устройват. Да не ти звъни за щяло и нещяло и да не те занимава с разни оправдания защо не ти е изпратила материала в предварително уговорения срок.

Ама преди години се била изказала твърде грубо за загубата ти на близък човек.
Ми да го духа, бе! Цял живот ли ще се тръшкаш заради хорската простотия?
Използвай я, докато имаш финансов интерес от нея и до там.