Здравейте,
Чак толкова фрапантен случай, както с Х, не съм имала, с нейния изказ предвид обстоятелствата. Вероятно и защото с други не съм допускала подобни простъпки, както неволно се получи при нея.
Когато се почувствам засегната от празните приказки и недомислици на някого, ми минава за няколко дни, най-много седмица. Ако обаче е отправена основателна и конструктивна критика към мен, не се обиждам, а коригирам неизправностите от моя страна, без това да ми влияе на емоционалното състояние.
Когато се наложи да контактувам с Х, се държа делово, на необходимата дистанция. Това, което ме дразни, е че тя продължава да се държи както преди тази случка - говори за нейни лични неща, което смятам за недопустимо, пуска плоски шегички, както винаги е правила и т.н.
Това ме навежда на мисълта, че има усещането за някакво превъзходство над мен. Споменавам като факт, че когато съпругът ѝ кихне, това се превръща в такава драма, че не може да изчака да си свърши работата, а ще му звъни, за да го пита как е няколко пъти, докато се работи без да ме предупреди. Просто в един момент, докато седи срещу мен, грабва телефона си и се почва: "Алооо, как си?", като не си дава сметка, че губи моето време или то не струва нищо, а и че съм длъжна да слушам глупостите им. Тогава изказването "Не ме интересува, че някой е умрял" на фона на нездравословната ѝ загриженост спрямо съпруга ѝ още повече изпъква в съзнанието ми. Проблемът е, че ако аз реагирам, не знам какво би се случило след това...