|
Попрочетох мненията и съветите, които ти дават.
Ще се наложи да напиша нещо, което съм писала и друг път, но темата го изисква.
Самият въпрос, който си задала (вие как бихте се справили) и последвалите отговори, за съжаление водят до простичката житейска аксиома, която всички знаят или поне са чували, но почти всички заобиколят несъзнателно и непрекъснато търсят нови и нови обяснения и съвети. И щастливи са само онези, които съумяват да не я заобиколят.
Никой не може да избяга от себе си.
А това “себе си” е толкова многолико, че надали има двама души по света с еднакво “себе си”.
Така че - споко. Каквито и теми от този род да пускаме, каквито и напоителни фермани да прочетем и напишем - нито Х ще се промени, нито ти. Нито ще започнеш да действаш в съответствие с някой съвет, който си прочела. Колкото и да го харесваш. Защото няма да си “ти”.
Последващата аксиома, пряко свързана с първата и завършваща пълното щастие за този, който съумее да разбере и двете и да живее според тях, е - не очаквай от човека това, което той не може да ти даде.
Ти си такава, каквато СИ, Х - също. Ако можеш - живей с това, ако не - ще се тровиш и ще пишеш теми. А отговарящите ще пишат фермани. Но нищо няма да се промени. Нито действията на Х, нито твоите реакции.
Разбира се - остава удоволствието от писането и четенето на фермани. Ако това удоволствие влиза в “себе си” на тези, които ги пишат и четат.
(Понеже си “знаем и кътните зъби” с клубарите - ще изпреваря някои язвителни забележки и коментари, като разясня предварително. НЕ, аз самата не мога “да избягам от себе си” и да успея да живея според втората аксиома, макар и да съм абсолютно наясно с първата. И това (очакванията ми към околните) е доста болезнено - както за мен, така и за тях. Но повече за мен.)
Сенатор Греъм: Войната в Украйна в крайна сметка е за пари.
|
Малко off, макар и не много ;-)) [re: Malinali1]
