| 
         
        
  
        
				Защо да оставяш на хората. Има си хотели, които приемат с домашни любимци
 
 Това ако го направя, съседите няма да ми проговорят.
 
 Абе, какво се обясняваш, не виждаш ли, че си пишат наизуст? 
 Кучешките и котешките платени хотели всъщност са едни клетки като в обществен кучкарник, затварят в тях животните, хранят ги, чистят им и извеждат кучетата в общ двор по за 1-2 часа, колкото да се поразтъпчат. Туйто.
 
 Пък ти си в комшулук без ограда с добри съседи, които си гледат дребно куче на принципа "вътре-вън". Демек, стари печени кучкари. И за капак твой дундьо ще си има наготово възрастен кучо-наставник. 
 Аз пак да спомена за комшията по вилно място, дето делим една телена ограда, а той цял живот си гледа кучета, ама по двойки. Двойките не са мъжко-женско от една порода, ами от най-различни породи и на най-различна възраст. Последната двойка са кокершпаньол мъжко на 4-5 години и голдън ретривър женско, вече на 2 години. Когато го взе, беше с размерите на твойто самоходно кюфте и веднага го делегира на Макси /кокершпаньолчето, вече сериозен куч, възпитан, обучен, улегнал и отговорен/. Човешката грижа си е едно на ръка, обаче ден след ден наблюдавах на живо как по-възрастното куче си общува с дребосъка, играе си, обгрижва го, учи го на полезни навици. Кюфтенцето порасна пред очите ми, стана си бая едра кучка, мина през всичките лигави и щурашки детински и тийнски периоди, а Макси още е "приемният татко" и каквото й каже, това прави. Стопанинът си общува и се грижи еднакво и за двете, обаче ако малката нещо се запъне като магаре на мост, само казва една дума на Макси и той си я вкарва в час по кучешки. Много сладка двойка са и откакто се засели онова пъшпълдаче на една телена мрежа от нас, само ги наблюдавам и си водя записки.
 Пак повтарям - стопаните им си ги гледат безупречно. Но междукучовите отношения са ми много интересни. И има какво да се научи от тях.
  
        
        
  
          |