Много ми повлия описанието на филма, което прочетох. "Всичко за сина ми" имам предвид. Травмата на едногодишно дете от смъртта на майка му ми издиша. Едно е да ти липсва майка, която е била до теб, да знаеш какво е и да го загубиш, но да си бил на абсолютно дребна възраст и да си тежко травмиран не ми се връзва. Да не говорим за лъжата - ще искаш да се отървеш от човека, обявявайки го за мъртъв, да браниш детето си от него с нокти, зъби и саможертва, сам причинявайки му беда и нещастие от една измислена трагична загуба (въпросната лъжа за смърт), и после да пуснеш същия този човек в дома си, при най-скъпото, и то пак с лъжа. Може и по-красиво описание на сюжета да се намери, но като цяло няма как да е по-различно по същество. Аз искам да приема героя, да му вляза в положение и да се вълнувам какво става с него, а тоя герой като е надробил глупости и лъжи, не ми е нужно да го наблюдавам какви ще ги свърши нататък. По същия начин отхвърлям филми за престъпници - горките обирджии, борба за оцеляване, сърдечности, драми... просто не мога да им съчувствам и не са ми любопитни.

Разбирам, че много неща се случват в живота, а пресъздаването им във филм може да е изключително майсторско и реалистично. Ще ми стане приятно, ако другите кажат, че сериалът е добре направен и им е харесал. Ще значи, че ето и нашите хора хубави филми могат да правят. В никакъв случай не критикувам, само се оправдавам защо не бих го гледала.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!