Една чаша за кафе. Пия си кафето от нея сигурно четвърт век вече. Нищо особено, без сантименти към подарилия я, най-обикновена чаша, обаче стана моята чаша и никой друг не я пипа. Не се сещам за друг подарък да е с мен толкова време. Чак се зачудих дали да го пиша това, да не взема да я урочасам и да я изтърва утре на плочките.

Иначе, околните съм ги научил, че най-хубавият подарък е този, който може веднага да се изяде или изпие и няма да прашасва с години в някой шкаф.