Много хубав спомен! Виж какви неща остават в съзнанието ни, за цял живот!
Аз имам подарък от дядо, така мистериозен. Дойде един ден и казва :
- Утре да си готова за ХХ часа, ще ходим някъде.
Идва той, аз готова, чакам го. Била съм 16-17 годишна. И тръгваме. Изненада, качваме се на влака. Слизаме в Станкето (Дупница). И отиваме в някаква къща. посрещна ни мъж, подкара ни по двора и в дъното друга къщичка. Влизаме вътре отрупано с кожи и кожуси. И ето ти яснотата. Взе човекът метъра, измери ме и ме подкани да си избера модел и цвят на кожата. Туй то изненадата-кожух. Бяха много модерни по онова време.