... и никога не е късно да станеш за резил.
Голeмият син беше много сериозно, умно и зряло бебе и дете. Заедно пишехме докторските, той оцветяваше черновите с евтини моливчета за оцветяване (щото бюджетът беше кът) и никога не окипазяваше важните документи. Много рано се научи да чете и да разпознава цифрите, на практика той помагаше на мъжа ми да си сглоби презентацията. И на защитите беще с нас; на мъжовата се усмихваше като на Оскар и дискретно и интелигентно си пълнеше памперса, на моята вече можеше да говори малко, и пляскаше силно и на място.
Бързо превъртам напред, когато се появиха близнаците и разрушиха всички наши илюзии, че сме добри, или поне, адекватни, родители. А бе май докато те се появиха, май не знаехме какво е да си родител, големият ни беше осиновил.