Когато излезе първата книга, Хари Потър и философският камък, дъщерята беше 2-3 клас. Купихме я. Да, ама тя като чете и иска да си споделя, да обсъждаме. няма накъде, четехме я с баща й на почивки. Вечер обсъждахме. Синът ми, принципно, трудно хващаше книга, опита, все пак, не било неговото (тогава е бил 8-9 клас. А сега тери Пратчет са му настолни, няма нещо да не е прочел)

Та, заради щерката изчетохме, май до четвъртата, Огненият бокал. Толкоз, предадохме се. Стана ни вече безинтересно, но не и на щерката. Тя си ги изчете всичките. Покрай Хари Потър, за които се редяхме на опашки, си спомнихме соц времето, когато се редяхме за книги. та освен за мляко, чакахме и за книги по време на демокрацията. после за билети за театър... Интересно време изживяваме.

Филма не съм гледала.