В отовор до Ржевски по друга тема се сетих за Нестинарка :-)
Текст от най-прекрасния и страшен български разказ, невъзможен за който и да е друг народ, сравнен с прекрасната музика на Марин Големинов.
Тъгата по огъня на красивата русокоса Демна. :-)
В разказа, така както я описва Константин Петканов:
Нивите вретениха, изкласиха, цъфнаха и завързаха зърно. Денят разпери златни криле и прегърна цялата равнина. Из дворищата кудкудякаха кокошки, блееха агънца, а из сините простори се рееха и пееха весели птици. Демна гледаше радостното слънце, слушаше тънките гласове на селските деца и не можеше да намери мир в къщи. Великден дойде и отмина, а след него и Гергьовден. Зададе се Костадиновден. Очите й се избистриха, снагата й се изправи, а белите й страни леко поруменяха. Един ден преди Свети Костадин Демна облече най-новата си премяна и незабелязано се измъкна от къщи. Излезе на полето, изчезна из нивите и се намери на пътя, който водеше за колибите. Спря се на брега, послуша ударите на сърцето си и цяла затрепери в треска. Искаше й се като вихрушка да се вдигне и да падне на брега на колибарската река. Над главата й изписка подгонена птица от ястреб, стресна се и заоглежда далечните баири и житните гребени. Откъсна няколко класа, дигна ръце да ги вплете в косата си, но спомни си за гнездото с четирите яйца, отпусна ръце и класовете паднаха в краката. Много й домъчня, та се загледа в слънцето да ослепее. Замая й се главата, политна и седна на тревата. Стори й се, че нивите на голям кръг около нея се запалиха и я притиснаха в нажежените си прегръдки. Пое дълбоко въздух, изправи се на крака, разпери ръце и стисна гърло да извика, да откъсне душата си от гърдите.
По пътя се зададе конник, но тя не го видя, остана като вцепенена. Конникът се изравни с нея, скочи от седлото и я загледа с влажни очи:
– Демно, много си хубава!…
И в музиката така, както я чува Марин Големинов:
|