Петгодишните лични и ежедневни грижи ми бяха станали рутина. Но, мама рязко се влоши от нехванат навреме и нелекуван с всички средства злокачествен тумор. Поради възрастта и деменцията й, лекарите вдигаха ръце, всичкото, което можеха да предложат и да се ангажират, бяха само облекчаващи и забавящи неизбежното мерки и процедури. А, когато и те вече не вършеха работа, настана адът. Колкото и да се подготвяш психически, когато най-тежкият момент настъпи - болният бере душа, не се предава още, но се мъчи, а ти - двойно, тройно и десеторно поради безсилието да облекчиш мъките му, душевното страдание, което изпитваш и чисто физическата изнемога буквално да ти свършат батериите, да нямаш време да презаредиш на повече от 5% и да караш само на изпарения и крепки мощи, а всичките ти молитви да са "още малко, трябва само да устискам още малко, без да изключа и да припадна, за да бъда с нея докрай", вече сам не знаеш на кой свят си.

А тук някакъв нечистоплътен кърлеж злоупотребява с това.
Щото не съм му била обърнала нужното внимание, за което е драпал и не съм му начесала клюкарските красти и страсти, докато ме бил ръчкал да си признавам какво ми има, че пиша разни неприятни нему неща в клуба.

И не спира да ръчка, напомня, припомня, да "ми натрива носа", да ми държи сметка как съм се била държала преди 2 години за 5 дни, когато "свекърът ми бил умрял". Сигурно съм споменала, че междувременно човек от семейството ми е починал, без да занимавам никого с положението, в което реално се намирам.
И, което, в крайна сметка, си е моя много лична работа, без разгласяване по мегданите и без коментар.

Но, кърлежът затова е такъв по природа - той иска да смуче, пуска си отровата, иска си кръвчицата, иска си публичното самопризнаване на неговата "правота", щото бил много Усетен и пръв разбрал, че нещо се случва в живота ми, но не получил потвърждение и комплимент за собствената си "прозорливост".

Декларирана "прозорливост", която трябва с всички средства да бъде потвърдена и легитимирана. Защото на кърлежа това му е по-важно от всичко останало. И си преследва целта до дупка, без никакви скрупули.

Аз добре усещам другите клубари, особено онези, с които сме в редовна драка и все се дебнем по ъглите да се понапердашим словесно. И знам, че са Усетни, когато заподозрат, че някой пресолява словесната манджа по причини, които не желае и не е готов да сподели, защото нещо му се случва в този момент.
И, колкото и да се дърлим за глупости, отдавна съм оценила тяхната деликатност да не коментират, да не ровят и да не ръчкат. Не само на момента, но и когато той отмине. Ако човек сам пожелае, ще разкаже. Ако отреже въпросите, намеците и подмятанията, значи работата е дебела и там повече не бива да се ръчка.

Тъпанар някакъв ще ми дъвче кокалите на починалите близки с месеци и години, за да изпълзи като въшка на чело!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите