Чел ли си Елементарните частици на Уелбек?
По долу нещо като резюме в бяло, за да не развалим десерта на желаещите да я прочетат за първи път...

Романът е (примерно) антиутопия. Действието се рзвива в близкото минало (хипи ерата) и съвремието ни (наши дни) и изведнъж следва един Епилог (добре е завързан със сюжета), някъде половин век по-късно.

Оказва, че единия главен герой (биолог) е направил научна хипотеза в областта на генетиката, която се обобщава по сл.начин.
+++
всеки генетичен код, независимо от неговата сложност, може да бъде презаписан в стандартна, структурно стабилна форма, неуязвима за нарушения и мутации. По този начин всяка клетка получава възможност за неограничен брой последователни репликации. Всеки животински вид, колкото и развит да е той, може да бъде трансформиран в сходен, но размножаващ се чрез клониране и в резултат на това безсмъртен.
+++

Самият учен мистериозно изчезва, но се намират негови последователи и практическите експеримент потвърждават тази хипотреза напълно. Най радикалните привърженици започват постепенно да налага идеята, че
+++
човечеството трябва да изчезне и да отстъпи място на нов човешки род, безполов и безсмъртен, преодолял индивидуалността, разединението и понятието за бъдеще. Излишно е да се споменава каква буря от негодувание предизвиква подобен проект у привържениците на институционализираните религии — юдейство, християнство и ислям, които с небивало единодушие анатемосват тези трудове като „сериозно посегателство над човешкото достойнство, основано върху единичността на неговата връзка с Твореца“; единствени будистите отбелязват, че в крайна сметка отправната точка на размишленията на Буда е осъзнаването на три пречки — старостта, болестта и смъртта — и че макар Просветленият да се посвещава преди всичко на медитация, по принцип не би имал нищо против решение от техническо естество.
+++
Един от първите упреци срещу проекта касае премахването на половите различия, основополагащи за човешката идентичност. Отговорът на «пророкът» на новата «атеистична религия» бил, човешкият род няма да се лиши от която и да е своя характеристика и че краят на сексуалността като способ за размножаване не означава — дори напротив — край на сексуалното наслаждение.

Други критици — (предполагаемо по-задълбочени — се съсредоточават върху факта, че при новия човешки род, създаден в резултат новата теория, всички индивиди имат (почти) идентичен генетичен код т.е. ще изчезне един от фундаменталните елементи на човешката индивидуалност. На това «пророкът» (или да го наречем апостол) на новата теория разпалено отвръща, че именно генетичната индивидуалност, с която по силата на трагична заблуда така нелепо се гордеем, е източник на най-големия брой наши нещастия.
...
Независимо от множетсвото възражения идеята бавно и неумолимо си проправя път, докато накрая:
+++
близо петдесет години по-късно, действителността напълно потвърди пророческото съдържание на думите на Юбчежак (пророка - бел Nerv) дори в степен, която самият той не е предполагал. Все още съществуват няколко представители на предишната раса, преди всичко в райони, намирали се дълго време под влиянието на традиционни религиозни доктрини. От година на година обаче техният прираст непрекъснато намалява и в настоящия момент изчезването им изглежда неизбежно. Противно на всякакви песимистични прогнози, тяхното отмиране преминава мирно въпреки отделни прояви на насилие, чийто брой постоянна спада. Дори е удивително да се наблюдава колко кротко, с какво примирение и може би със скрито облекчение хората приемат своето собствено изчезване. След като скъсахме всякакви родствени връзки с човечеството, ние продължаваме да живеем. От гледна точка на хората живеем щастливо: вярно е, че успяхме да се справим с непреодолими за тях сили като егоизъм, жестокост и гняв; във всеки случай животът ни е съвършено различен. Науката и изкуството все още имат място в нашето общество; ала лишено от стимула на тщеславието, преследването на Истината и Красотата не носи някогашния жизнено необходим характер. На хората от предишната раса нашият свят изглежда като рай. Истина е, че понякога с чувство за хумор ние определяме самите себе си като „богове“, за които човечеството някога толкова е мечтало.

Историята продължава да съществува; тя властва, нейното господство е необоримо. Ала редом с изложението на конкретните исторически факти крайната цел на това съчинение е да отдаде последна почит на онзи злочест и храбър род, който ни създаде. Онзи многострадален и долен род, слабо отличим от маймуната, който при това е носил в себе си толкова благородни пориви. Раздиран от мъки и противоречия, вкопчен в индивидуализма, свадлив, безмерно егоистичен, способен понякога на нечувани изблици на насилие, съшият този род никога не е преставал да вярва в доброто и в любовта. Именно този род за пръв път в историята на света намери сили да приеме идеята за своето собствено изчезване и няколко години по-късно да я осъществи. В момент, когато неговите последни представители ще изчезнат, смятаме за напълно справедливо да отдадем тази последна почит на човечеството; почит, която на свой ред ще
се заличи, погълната от пясъците на времето; въпреки това е нужно тази почит да бъде поне веднъж изказана. Тази книга се посвещава на човека.
+++

Стана дълго, а има и още - важни подробности, но мисля, че тази «наброска» поразкрива същината: Физическото обесмъртяване, превръщането ни в свръх човеци или богове ще ни спести болестите, страданията, почти постоянната неудовлетвореност, жажда, тревожност...

Непотребни ще са вярата, надеждата и (най голямата от тях -) любовта.
Ще се превърнем в неунищожими елементарни частици.

прав или изправян

Редактирано от Nerv на 29.11.24 12:05.