|
Но и ти ако не обица, поне едно наум да ти остане, че трябва да поддържаш интереса. Аз написах, че бих гледал, ако има с кого да лафя после.
Ей, нахална работа, че и ше ми наглеят
Как не те е срам! Нима не съм давала податки за обсъждане!? То вярно, че всички се бяха вкиснали след първата серия, даже и аз си изказах негативното мнение, но как може човек да съди за целия 12-сериен филм само от първата серия. То не е ли близко до ума, че трябва поне половината да изгледа човек, че да каже става ли или не става един сериен ТВ филм.
В един момент спрях, щото то в тоз клуб атмосферата за обсъждане на каквото и да било, особено, свързано с литература, кино, театър и пр. така изпростя, че на човек му се отщява даже да влиза и да чете, камо ли да обсъжда, че и оставен сам със себе си, другите се фръцнали.
Филмът си го бива и това си е. За български телевизионен сериал си е даже много добре, много по-добре от много лекомислени, повърхностни и профански сериали, които сме гледали. Опит и то сполучлив за задълбочаване върху душевни и психологически проблеми на съвремения човек и общество - просто няма как да се мине без обществената значимост, щом е филм на държавната телевизия.
Естествено, че не е идеален, естествено, че му липсват много неща, например външната динамика в развитието на действието, която да хване и държи вниманието на зрителя. Но кое внимание!?Повърхностното, гъделичкащото, с което така сме навикнали, че като го няма американския екшън и направо мозъците ни заспиват.
Да, външно действие кой знае какво няма, но затова пък има дълбока психологическа драма и динамика, което толкова липсва на съвременното кино, не само българско. Има психологизъм и драматизъм, който се развива бавно и в дълбочина и човек все едно наблюдава какво се случва с душата на дадено човешко същество при сблъсък с външния свят.
Има страхотно богатство и разнообразие на герои, образи и типажи. Малко са филмите, които могат да представят историите и вътрешния свят на толкова много и разнообразни типажи. Обикновено във филмите имаме един или двама протагониста и още толкова антагонисти, останалите са пълнеж, щриховани отгоре-отгоре образи. А тук имаме подробно и задълбочено изследване на отделни човешки типове.
Така че, излиза, че най-големият недостатък на филма, всъщност е негово предимство, защото без някакви луди екшън-действия можеш бавно, плавно и надълбоко да наблюдаваш и изследваш превратностите на човешката психика...
Интересни са образите на двамата главни герои, семейството, мъжът, психоаналитик и жената - психолог. Представени са като живи хора от плът и кръв със своите проблеми, недостаъци и прочее. И се задава въпросът, на който засега няма отговор - "Може ли човек, който има собствени проблеми (с алкохола и контрола, например) да психотерапевтира успешно другите хора...
Айде, ти си наред да те видим.
Редактирано от MilaO6 на 27.11.24 20:59.
|
Re: Това да ви е обица [re: Green Light]
