Айде да си напиша пълното мнение, че сега намерих време.

Тъй де - да дам и аз своите пет стотинки лепта към нашумялата тия дни тема, че след актьори, новинари, политици, куцо и сакато, и адвокати, май само инженер не е писал дълго и напоително за театър.

Първо, както вече казах - засегнатата в пиесата война, според мен е единствената тъй да се каже "светла" война в историята на третата българска държава. Ние сме нападнати, заплашени от няколко държави едновременно и без подкрепа от никъде. И печелим. Нямаме друга такава война. Разбираем е гневът на наследниците на тези, които са положили костите си в нея, за да съществува държавата ни такава, каквато е.

Отделно искам да кажа, че не одобрявам по никакъв начин насилието, особено в подобни случаи. Ако някой се бие за хляб, мога да го разбера, дори и да не одобрявам. За театър - не.

Горното обаче не е същината на това, което искам да кажа.

А то е, че цялата история мирише неприятно.

Преди около половин живот, се разделих с илюзиите си, относно "художествено творческата интелигенция" или казано по друг начин - хората на изкуството и културата. И по-точно - от илюзиите за някакви техни по-висши интелект, морал, дори култура ако щете. Особено що се касае до тези от тях, които работят в... "преработвателния сектор" да го наречем - актьори, режисьори, музиканти, певци и т.н.
Прекалена жажда за слава и/или печалба.

Защо ми мирише неприятно - защото в мен съществува дълбокото подозрение, че цялата тази уйдурма покрай постановката, е... постановка.
Изборът на пиеса, изборът на дата за премиерата, дори действията на актьори, директор, медии... (без)действията на полицията даже ако щете - всичко изглежда нагласено така, че да се стигне до скандал, от който някои лица ще получат някаква изгода.
Подобно нагласяне е гнусно, и както казах - мирише лошо. Нещо повече - хората го усещат дори на подсъзнателно ниво и немалка част от "протестния вот" е именно по тази причина.

И така, както бил казал старият сержант на сержант Колън - Кой би имал полза?

На първо място естествено е режисьорът Малкович. Скандалът е реклама, скандалът продава. Как ще се чуе за постановка в някаква държава в ъгъла на Европа без скандал. Някак си не съм го запомнил с големи филмови роли, но може и грешката да е в мен - напоследък избягвам съвременните масови продукции, а телевизия пък не гледам изобщо. Четох, че му било неприятно, че не познават много театралните му изяви. Четох също така, че бил против цензурата. Съжалявам, че не се намери журналист, който да го попита, какво е мнението му за цензурата относно руската култура и изявите на руските актьори, певци и т.н. в Европа, които бяха принуждавани буквално да подписват документи, че се отказват от държавата си, за да могат да продължат участията си на европейските сцени. За издателство "Сиела", което преди известно време спря да издава Лукяненко по политически причини вече казах. Също така можеше да го попита и дали би поставил в Щатите някоя забавна комедия, в която се осмиват някои - истински или измислени - черти на тези американци, които в България наричаме неполиткоректно, но за сметка на това без да влагаме грам негативизъм, с думичката, започваща с "н".
Ако Б. Шоу е нямал и грам понятие за България, то редно ли е и Малкович да няма? Това показва върл непрофесионализъм според ме.
Помните ли как Меноар изпяха химна в метал вариант?
Ох, да бе, металът не е високо изкуство.

Не мога да подмина и едно често срещано оправдание от страна на поддръжниците на постановката - ама Алеко Константинов видите ли, бил писал и по-кофти неща за българите.
Вярно е. Чудомир примерно също е писал, Ст. Стратиев и той, както и немалко други наши автори.
Има обаче една малка, но много съществена разлика и тя не е в това, че те са българи.
Разликата е, че Алеко Константинов е бил безсребърник! Помните ли неговата "Страст"? А тук имаме поръчкова пиеса, поставена от човек, за първата изява на когото в България, билетите струваха по 400 лева!...
Затова Алеко в българската литература е с ранг, с какъвто е Левски в историята ни - на светец.
Малкович не е, както и Бърнард Шоу, при цялото ми уважение към последния.

Директорът на театъра. Един човек, който до скоро беше известен с две неща - че разкара от театъра Морфов (за което либералната ни общност май тогава надаваше вой, който сега е забравила) и че секретарката му е кадър на ДПС. Е, вече е известен борец за свободата на мисълта, словото и театъра, точно както Шиши стана борец за морал, честност и против корупцията. Случайно било съвпадението на датата? Не верю, както е казал Станиславски.

Цялото ни политическо либерално воинство. Ами, защо още един път да не поплюем по Ганя. С кеф и срещу заплащане разбира се.

Другите политици - как да не намажат, едновременно с това отклонявайки вниманието на електората от значително по-важни неща.

Медиите - ми те напоследък само негативно и конфликт търсят за да продават реклами.

Актьори, певци, побойници и разни шумотевици... всеки за себе си.

И последно.
Прочетох пиесата. Семпла, пък и исторически недостоверна - никакви руски командири не е имало у нас в тази война - неслучайно именно затова тя се нарича и "Войната на капитаните". Ако трябваше аз да търся някаква обида в текста, то това, заедно с обяснението, че българската армия е спечелила битката защото отсрещната страна е нямала муниции, щеше да седи на първо място. За финала й да не говоря - очаквах всеки момент от някъде да излетят прегърнати Оберон и Титания.
И най-важното - не виждам никъде прословутата "антивоенност", за която говори толкова много народ. Ми, не е Рио де Жанейро, тоест - не е "Коса".

Изгледах и някои откъси от нея в нета. Коментарът ми за последното като любител на театъра ще е съвсем кратък, че и без туй стана дълго - обожемойнамахмурлука!