Очевидно още от време оно българите сме яки комплексари.

А на практика, няма основателни причини за това към днешна дата.
1885г. е Сръбско-българската война, един от поредните конфликти на Балканите, който Шоу е ползвал за своите си литературни цели на принципа "онези там българи, сърби, някакъв далечен войнстващ народец, никой не ги знае и на никого не му пука за тях, я да ги ползвам за сюжета си". Спокойно можеше да са некви забутани по Азиите и Афиките племена, ама нали поне трябва да са бели хора.

Тогава наистина с какво са били известни на западноевропейския свят българите като нация? Поредният освободен народец от Османската империя с нова държава и тя - протекторат на Русия, с 90% селско население, никакви забележителни културни и научни постижения, тепърва строи държавност, открива висши училища и още обучава интелигенция. Ние сме си знаели на местно ниво шепата образовани хора възрожденци и техните заслуги към народа, почитали сме си сме си оплаквали нашите храбри войници, загинали в тази и предишната война, както всеки друг народ и народец си почита загиналите. Да не забравяме, че и войниците ни са били основно обикновени селяни. А мястото на действието в пиесата - малко градче край Драгоман, разбирай градско селище от селски тип.

Та, по онова време, в края на 19 век, когато български студенти, изпратени да се изучат в западните държави, освиркали пиесата в Берлин и Виена, са били малобройна общност от някоя от новоосвободените балкански територии, за които европеците не знаели почти нищо, освен горе-долу къде сме на картата. И изведнъж - в театъра се представят някакви българи като некъпани и необразовани селяци и публиката се забавлява. Аууу, ама ние живеем сред тези хора, какво ще си помислят за нас! Как може да ни се подиграват така, те нищо не знаят за България! Разбираемо. Млади хора, тънкообидни на произход и чест, тепърва искат да се докажат пред света.

В днешно време знаем кои сме, и светът знае за българите и техните постижения в най-различни сфери. Заливаме се от смях на "Криворазбраната цивилизация", "Бай Ганьо" и Чудомировите разкази пред колоритните простовати и простодушни образи на нашенците от онези времена. И не скачаме обидени на българските автори, че прадядо ни от село се е къпел само за големи празници и имал само един рафт книги в къщата си. Същият този прадядо, който сигурно на младини се е бил край Драгоман.

Тази тънкообидност и комплексарщина, обяснима за българските студентчета от 19 век, отдавна е изживяла времето си. Поне така си мислех, преди да видя снощи каква цигания са устроили пред Народния театър.