Всеки с вкуса си.

Няма начин да харесам, нито да прочета докрай изстъпленията на някого, започващи така:

Ще бъда краен, за да не остана неразбран.

Не може да сереш в църква. Не може в джамия прасе да колиш. Не може друг да се подиграва на дядо ти, който е умирал за да запази живота на баба ти, за рода си, за твоята наследена нива, за да те има теб. Не може, бе!

И по надолу само патриотарско тумба-лумба и разярено нищонеказване.
И този не е чел пиесата, а ако по голяма случайност я е прочел, неясно защо не е написал и ред за нея. Всичко му е сране, клане и бой по канчето на тези долни чужденци, дето поругали най-милото ни. Тоест, едно голямо нищо. Все едно чета как Тузлията нарежда Пътника. Много ругаене, много грачене, нула съдържание.

Предпочитам конструктивната критика без пяна на устата. Тази, която ще ме убеди хладнокръвно и с доводи от съдържанието защо смята въпросната пиеса за некадърно и неоснователно злословие. Но за това си трябват поне базови познания как се пише литературна и театрална критика.

Та, в духа на харесвания от теб автор, мнението ми за публикацията му е:
не може с трици маймуни да ловиш.

Съжалявам, точно на такъв тип мислене и критика не се доверявам.
То, на практика, няма критика, само някаква тирада на побеснял от яд човек.