Мира Дойчинова

Но за щастие всичко е временно
ще премине светът като миг.
Ще изчезне в забравата бремето
на сподавен в безмълвие вик…

Ще се срутват всесилни империи,
ще залязват самотни крале.
Ще умира и всяко безверие,
щом за вяра е нужно небе…

А небето е тук перманентно.
Като сенки под него – вървим.
И загледани просто във себе си,
ще се търсим. И пак ще мълчим…

Пък животът ще ниже годините
броеница от тихи мечти.
Знам, това като мен ще премине,
както всяка секунда лети…

Часовете загубили стремето,
ще се втурнат към своята бездна.
Но за щастие, всичко е временно.
И сълзата, и тя ще изчезне…

Всяка злоба ще глъхне в забрава,
всяка болка ще спре да боли.
Обичта, само тя ни остава.
За да има човекът следи.