Защо „Гунди“ е шамар за киното ни
Ако НФЦ харчи разумно 40-те милиона за филми годишно, нивото на киното ни ще е неизмеримо по-високо
Имаше хиляди варианти този проект да се окаже провал. Продуцентите му – Иван Христов и Андрей Арнаудов – досега имаха снимачен опит само покрай реалити формати и сериали като „Съни бийч“. Но „Гунди“ преодоля целия възможен негативизъм и очакван хейт по начин, който няма аналог в българското кино за последните 35 години.
Трумфът на „Гунди“ е венец на усилията на всеотдаен и целенасочен екип, работил седем години по проекта си и устоял на много изкушения. Бюджетът на филма е 4,4 милиона лева, но всеки похарчен лев си личи на екрана. Реакцията на повечето зрители е шок – как е възможно това да е заснето у нас и по този толкова силно въздействащ професионален начин?
Но успехът на филма е и шамар за цялото българско кинопроизводство, както и за системата, по която то функционира вече няколко десетилетия. Продуцентите днес деликатно премълчават премеждията си с Националния филмов център, който през 2022 година отхвърли субсидирането на проекта. Един от аргументите бил, че сценаристът Емил Бонев е починал.
Впоследствие държавната институция се присламчи към проекта, но символично, „от кумова срама“.
Публична тайна е, че субсидирането на филми от години става на шуробаджанашки принцип – аз на тебе, ти на мене. Финансират се основно проекти, които отиват на второкласни международни фестивали, откъдето гордо се завръщат със статуетки, а у нас ги гледат шепа зрители мазохисти.
Годишно държавата отделя 40 милиона за производство на филми. Ако тези пари отиват за 10 филма като „Гунди“, без да има нужда хазартни компании да спонсорират направата им, нивото на българското кино ще бъде много по-високо.
/Коменар на Георги Неделчев, в. „Уикенд“