Имам оправдание защо и как, но при всички положения е трудно да направя да изглежда умно или красиво това че четох статия в клюки.бг.
В статията се хвали филма за сметка на лошото качество на останалите ни продукции, като не е пожален Националния филмов център с разбира се недвусмислени(но анонимни) обвинения за кражби от другите продукции, заради което те са толкова зле.
Не би ти губил времето с тези простотии, но искам да дам моите пет цента от именно тази гледна точка.
Гунди е чудесен филм. Чудесен! Аз съм сред най-радостните киномани че най-после има филм, който хората да заобичат. Дано постигне успехи и дано създателите му да пожънат овации и любов, защото българското кино заслужава това.
И защото този филм е логично и нормално стъпало нагоре, стъпвайки върху вече постигнатото и развитото в нашето кино.
А то се разви. Миналата година имаше шест, ако не се лъжа, филми за които си струваше да се говори, тази година тук също обсъждахме...
Ако сложим Дзифт в началото и минем през цялата мъка на Бензин, Шменди капели или Дом Номер 8, стигаш до... Вездесъщият... който е друга бира, после стигаш и до Чума- също нещо различно... Васил - чудесен филм... и накрая набираш вкус и удоволствие от това пусто българско кино опустяло, за да стинем до чудесния Гунди. Самият Димитър Димитров (режисьора) със собствената си кариера доказва думите ми.
Има ли Гунди недостатъците на другите филми? Ами има ги. Ако клюки.бг(или уикенд, който дават за източник) си мислят че заради липсата на кражби от Националния филмов център, този филм е качествено ново нещо, значи не са гледали български филми от десет години. Диалозите отново са неестествени, шегите са разказани зле, историята изобилства от клишета, но човек прощава всичко. И то на драго сърце. Момичето е изключително красиво и талантливо. Момчето става наш любимец от третата минута и остава така до края, а вниманието ни е приковано във всеки един момент - на сълзи, ту настръхване, ту стискане на палци и не усещаме как минава времето.
Аз лично съм благодарен за положителните мисли за нещо българско наше, най-после безкомпромисно амбициозно, и горещо го препоръчвам.
Но в никакъв случай за сметка на цялото ни кинопроизводство. Струва ми се, че тази амбиция е обзела всички в киното и не трябва да се прекъшва.
|