Отвратителен е този век с права на жените. Чингиз хан хал хабер си е нямал за тежките времена, силните мъже, леките времена и леките мъже, като ги е приказвал ония. Ела виж тежки времена, тия си правят каквото искат и човек само търпи и от време на време примижява като чака откъде ще му дойде.

Липарски, ако четеш, стискам ти ръка, братче! Не си сам.

Един ден имам среща с Бейби в парка Възраждане и някаква жена с бебешка количка се бута в мен. Аз наляво, тя наляво, аз надясно- тя надясно. Таман да и кажа че съм женен и отричам всичко, и тя ми вика - здрасти- вика- закъсняваш!
!?!?!?
Паднах.
Мойта Бейби е къдрокоса с дълга тъмнокестенява коса. Почти черна.
Това беше с къса права коса, и червенокосо!!! Бебето си е бебе, спи там, бебета много, какво да му гледаш, взимам го, обаче извинявам се много, жена не съм съгласен да взема каква да е!
Жената съм си я огледал, оценил съм, направил съм дет се вика дю дилиджънс- активи/пасиви, избрал съм. Тва как се брои?
Викам, господжа, вас не ви познавам, търся жена си, пък тя ми вика, внимавай аз да не се разтърся за мъж, че тогава да видиш ти чудо.
По-късно родната ми майка същото ми рече. Човек и на майка си не може да се оплаче, вече.

В едни по- стари и по-просветени времена това никога нямаше да стане.