|
Не е моя, ве, намерих я в интернет.
Избрах точно този образец, щото оня, черничкия с рогата, дето ще те изтипосвам като него, е направо убавец.
Иначе, можеше да бъде и
Моите икони са по-хубави, но точно тази иконография, в която една крехка женица налага вагабонтина с дървен чук по главата, не съм я рисувала. Ако ми пратиш своя снимка за образец, може да се навия.
Като писа за картината със случайната капка, та се сетих нещо.
В дома на зълва ми и зетя има доста картини, основно от техни приятели художници /и аз съм се разписала там/. Последният път като им бях на гости, се прехласнах по една нова картина - абстрактна живопис, но в паспарту, рамка и на подходящото място в хола стои като чудесен акцент. Зетят ме пита леко нахилен какво мисля за нея, аз - ах и ох. Той: знаеш ли как се сдобих с нея - отбих се в ателието на моя приятел В., знаеш го, докато си говорим, гледам това парче платно да съхне върху работната му маса и аз като теб, ах и ох, тази картина трябва да я имам. А той - ама това е платното, в което си бърша четките, вземай го, щом искаш. Нашият го взел, турил го в рамка и ей ти картинка за чудо и приказ.
|