Под липата

на полето

двама ни любов събра.

Беше лято,

празник светъл,

и във близката гора,

в кичестия дол до нас,

тра-ла-ла,

славей пееше в прехлас.



В гъсталака

дълго време,

негли още от зори

той ме чакал;

буйно взе ме

и с целувки ме покри.

Колко бяха ли? Безброй.

Тра-ла-ла,

вижте, цялата съм зной.

Сви прекрасно

меко ложе

от цветя и от трева —

велегласно

някой може

да се смее на това;

по ония рози, ах,

ще познае где лежах.



Ако някой

знае само —

боже, как ще ме е срам!

Но в гъстака

бяхме двама,

никой се не мярна там.

Славеят впи в нас очи,

тра-ла-ла,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите